Както реалната икономика, така и финансовата система се намират в дестабилизираща фаза и за публичните, и за непубличните инвеститори
На конференция на инвестиционни професионалисти, на която наскоро присъствах, няколко фонда за непублично търгуван капитал твърдяха доста енергично, че тазгодишните големи загуби на публичните пазари ще тласнат още повече инвеститори към непубличните инвестиции, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Те бяха уверени, че техният клас активи ще избегне рекапитулацията, на която акциите и облигациите бяха изложени през тази година, тъй като портфейлите им са били структурно имунизирани срещу разрушителни промени в инвестиционната среда.
Страхувам се, че това може да се окаже напразно перчене и неоправдано самочувствие. Както реалната икономика, така и финансовата система влязоха във фаза, която е несигурна и дестабилизираща както за публичните, така и за непубличните инвеститори.
Както бе отбелязано наскоро от Кейти Мартин във Financial Times, „привържениците на класическото разделяне на портфейла – 60 процента акции и 40 процента облигации – не са били толкова зле от половин век”. Както акциите, обикновено наричани рискови активи, така и „безрисковата“ алтернатива в лицето на държавните облигации претърпяха големи загуби тази година.
При традиционната (обратна) корелация между тези активи, ако акциите спадат, държавните облигации нарастват. Тази корелация обаче се разпадна, тъй като всички тези активи (разбираемо) страдаха от притеснения за по-високи лихвени проценти и затягане на финансовите условия.
Въпреки че през последните няколко седмици се наблюдава известно връщане към по-традиционната корелация, то не идва без проблеми. Причината са нарастващите притеснения за глобалния растеж и корпоративните печалби. Те сочат към по-нататъшна волатилност при акциите, които съставляват най-голямата част от повечето портфейли на публичните пазари.
За разлика от тазгодишната брутална разпродажба на акции и облигации, оценките на непубличния капитал останаха стабилни. Както често се посочва от неговите проповедници, конвенционално по-дългият период на задържане на инвестициите намалява разрушителното влияние на спекулативните пари, които искат да излязат бързо. Както и фактът, че инвестициите в непубличен капитал обикновено са фокусирани върху отделни активи, а не върху индекси, което ограничава възможността за заразяване
Такива фактори подхранват очакванията за ускоряване на това, което вече бе значително многогодишно увеличение в стратегическото разпределение на инвестиционните потоци (и не само от публични пенсионни фондове, фондации, дарителски тръстове и държавни фондове) към непубличния капитал. Феновете му също така очакват този клас активи да получи тласък от продължаващите усилия да се направи непубличният капитал по-достъпен за дребните инвеститори.
Такъв оптимизъм относно стабилността на класа активи обаче може да е прекомерен. Оценките на непубличния капитал се актуализират много по-рядко, отколкото тези на публичните инвестиции. Всъщност исторически преоценките обикновено изостават от публичните пазари с минимум шест до девет месеца. Освен това няколко от факторите, които наскоро подкопаха публичните пазари, са тревожни и за непубличния капитал.
По-високите лихвени проценти и затягането на финансовите условия ще усложнят рефинансирането на сделките с ливъридж по трансформирането на капитала в непубличен. Те правят пътищата обратно към публичните пазари по-малко сигурни и оценките при излизане по-малко определени. Те също така ограничават ентусиазма на новите инвеститори за закупуване на дялове от непубличен капитал на вторичния пазар, оказвайки натиск както върху цените, така и върху обемите.
Влошаващата се глобална икономическа перспектива също е проблем. Икономическият спад лишава компаниите от реални и бъдещи приходи, което води до по-бързо изгаряне на кеш и увеличаване на дълговото бреме с оглед ерозията на собствения капитал.
Има два допълнителни риска, които са специфични за непубличния капитал през предстоящия период. Първо, че едно от неговите често цитирани структурни предимства – неликвидността, която потиска неблагоприятната волатилност на цените – се превръща в слабост; и второ, че финансовите регулатори и надзорни органи обръщат много повече внимание на поведението на непубличните пазари.
Непубличният капитал е също толкова вероятно да претърпи промяна в оперативната парадигма тази година, както и публичните пазари, при които тя вече е в ход – от пазар на продавача към пазар на купувача. Всъщност всички пазари са в процес на излизане от фазата на масивни и предсказуеми инжекции на ликвидност от централните банки, които улесниха неимоверно привидно безкрайния поток от пари към малък набор от инвестиционни възможности. Това, което предстои, е свят, в който цената на парите ще бъде по-висока и финансовите потоци ще бъдат по-селективни, тъй като стават по-малко изобилни.
С течение на времето наистина атрактивната стойност ще бъде възстановена на непубличните и публичните пазари. Този процес обаче вероятно ще бъде неравен.
Източник: https://www.investor.bg/