Наши доставчици ни съобщиха, че имат стомана до края на лятото, заяви Христофор Бунарджиев, главен изпълнителен директор на Булагро Груп Холдинг ЕАД
– Г-н Бунарджиев, как се отразява инфлацията на цената на земеделската техника?
Това е процес, който продължава повече от една година. Всичко започна миналата пролет, но тогава темповете на нарастване на цените бяха значително по-малки, да кажем два-три процента, но от началото на тази година имаме две крупни увеличения веднъж с 9 и веднъж с 4%. Така че, ако погледнем кумулативното увеличение за една година, мисля, че е вече около 30-35%, което е един сериозен ръст в цената на селскостопанската техника. Но не е страшно това, че цените на машините се увеличават. Най-страшното е невъзможността те да се произвеждат. Наши доставчици ни съобщиха, че имат стомана до края на лятото. Т.е тук не стои въпросът за цена. Тук стои въпросът за наличие на материал за производството на машините. Както е известно, доставките на стомана и метали в Европа идват от Русия и Украйна. Смятам, че Русия няма да има възможност да изнася метали. Т.е., нейният внос в ЕС ще бъде забранен, а Украйна няма да има възможност, защото нейните заводи бяха тежко засегнати от атаките на руската армия.
Така че, аз виждам сериозни проблеми не толкова с цените на земеделската техника, а с невъзможността за тяхното производство. Т.е. тук във веригата на доставки трябва да бъдат включени други производители – примерно от Бразилия или от Америка, Канада.
– Как ще повлияе всичко това на самите земеделски производители? Всяка година казваме, че трябва да се обновява земеделската техника.
Всяко правителство, което идва на власт, се опитва да ни обясни, че земеделските производители разполагат с модерна техника и че всички имат трактори и комбайни. Това съвсем не е така. Истината е, че в България процентът на амортизацията е много по-голям, отколкото в Германия, Франция и в другите европейски държави, тъй като същият трактор или комбайн се използва много по-интензивно при нас. Така че, ако погледнем данните на КТИ, имаме много три и петгодишни машини, но това са машини, които са амортизирани.
– Каква трябва да бъде реакцията на земеделските стопани вследствие на пазарната ситуация, която описахте?
Това увеличение на цените, което имаме към момента, няма да е последно – това искам да подчертая. Лично аз съветвам нашите клиенти да се възползват от възможността да купуват машини, които са на склад и да се запасяват, защото ние не можем да им гарантираме доставки.
– Свидетели сме на по-високи цени на зърното, но и на консумативите. Каква себестойност предвиждате на тазгодишната реколта?
При есенниците аз виждам един ръст от над 100% при всички случаи, като себестойност.
Факт е, че цените на пшеницата се вдигнаха над два пъти вече. Ако миналата година по време на жътва пшеницата се котираше на ценови нива между 330 и 350 лева, към днешна дата цената на хлебната пшеница на пристанище е 740 лева.
При слънчогледа имахме сериозен ръст и там беше стигнала два пъти цената, но в резултат на различни непазарни мерки цената на слънчогледово семе беше смачкана до около 1,50-1,60, което няма да издържи в дългосрочен план. Това всъщност е една малка част от проблема. Голяма част от проблема, според мен, е това, че към момента сушата, която е обхванала България, се отразява пагубно на всички пролетници.
Друг голям проблем при слънчогледа тази година беше сериозното нападение на щурец, който буквално подкастри десетки хиляди декари в района на Старозагорско, Новозагорско и Ямболско. Това доведе до необходимостта от презасяване. Това е един сериозен разход. Първо култивация. Второ обработка наново. После закупуване на скъпи хибридни семена. Всичко това е един сериозен разход, който стопаните трябваше да направят, за да може да презасеят и да подготвят нивите си със слънчоглед. Това при всички случаи ще се отрази върху себестойността им.
Освен това искам да обърна внимание, че в себестойността на продукцията за 2022 година сериозен процент съставляват торовете. Ако друга година амониевата селитра беше в рамките на 350-380 лв./тон, тази година цените стигнаха 1500-1600 лв./тон. Т.е., това е едно небивало увеличение почти четири пъти, което при всички случаи ще се отрази на себестойността на зърното. Подобно е положението и с нафтата. От 2,30-2,50 лв., в момента цените са над 3 лева, което е над 20% увеличение. Няма как тези разходи по веригата на доставките да не се отразят върху крайната цена на селскостопанската продукция.
Източник: https://agro.bg/