Разговор с агронома Линда Виван, която дава ценни съвети
Зелените торове подобряват плодородието на почвата и намаляват честотата на болестите, пренасяни в нея. Оказва се, че зеленият тор струва около 300 евро на хектар за италианските фермери – от закупуването на семена, до практиките на управление и работата на фермера. Повече за добрите практики разказва агронома Линда Виван в интервю по проекта Best4Soil.
Гласувайте: Нужно ли е фермерите да доказват разходи за получаване на COVID помощта?
Казвам се Линда Виван, аз съм агроном и съветник във фермерската асоциация Agribologna. Това е организация на производителите, която обединява около 100 ферми, разположени предимно в един от регионите на Италия. Нашите членове са предимно зеленчукопроизводители, които произвеждат продукция за прясна консумация и овощари.
Каним нашите членове да използват зелени торове от около 7-8 години и трябва да кажа, че през последните няколко години, интересът се повиши. Забелязахме добри отзиви от фермери, които вече са оценили ползите.
По отношение на цикъла, като цяло използваме два вида зелен тор и това работи както в оранжерията, така и на полето. За зимните месеци използваме зимни треви и някои бобови видове.
Следователно в този случай сеитбата обикновено се извършва през октомври-ноември месец. След това зеленият тор се заравя около месец май.
Относно лятната зелена тор – от март до май се изрязват и се вкарват в почвата през юли-август.
В оранжерии периодът на сеитба на зимните торове е горе-долу същия, както при тези на полето, но обикновено се извършва малко по-рано.
Използваме предимно зимни треви: ечемик, ръж и понякога дори някои видове пшеница заедно с фава и обикновен фий, който е друг вид бобово растение, така че се опитваме да комбинираме зърнени и бобови видове, за да имаме оптимално съотношение за производството на стабилна органична материя.
Що се отнася до летния период, в оранжерии е оптимално да се използват хибриди сорго-суданова трева, които имат много кратък цикъл на реколта, особено в оранжерийни условия, където могат лесно да се напояват и получават много топлина и слънчева енергия.
В оранжерията след около 70 дни е възможно да имате реколта и соргото е оптимална култура за увеличаване на органичната материя в почвата.
Ако има поне част от оранжериите, които не са ангажирани с култури, е възможно да се засее бързорастящ зелен тор, който се отглежда между цикъл на реколта.
В допълнение, ние можем да комбинираме както предимствата на зеления тор, който осигурява органична материя в почвата, така и тези от соларизацията, която може да намали инокулума от патогенни гъби в почвата.
Но това комбинирано използване (зелен тор + соларизация) също увеличава ефекта от соларизацията, тъй като благодарение на зеления тор има много по-ферментираща органична материя, която повишава температурата на почвата при нанасяне на пластмасовото фолио.
Ползите, които могат да бъдат конкретизирани от използването на зелен тор са основно два вида: има такива, които могат да бъдат наблюдавани и емпирично от земеделските производители; и други, които могат да бъдат измерени само чрез конкретни анализи.
Една от ползите, които се наблюдава директно е подобряване на структурата на почвата. Почвите, в които се отглежда зелен тор, са много по-меки, така че обработката може да се извърши по-лесно. Всъщност, след зелено торене, почвата вече има добро сеитбено легло, тя е много по-мека и следователно по-приветлива за следващата култура.
Друго предимство е увеличаването на органичната материя в почвата. Органичната материя има много силен буферен ефект върху хранителните вещества в почвата. Освен това може да действа като „гъба“, задържаща вода. Следователно резултатът е повишено задържане на вода, но също така повишена пропускливост и дренажен капацитет по време на периоди на обилни валежи.
Нашите членове забелязват намаляването на въздействието на някои „преносими от почвата“ болести особено на листните култури. Например наши производители на марули са забелязали полза в намаляването на честотата на някои заболявания като склеротиния и фузариум по тиквички.
Що се отнася до овощните култури, почвите, които отводняват водата по-бързо, благодарение на предишния зелен тор, показват намалена честота на някои болести, насърчавани от преовлажняване, като например фитофтора.
Основната трудност със сигурност се дължи на проблеми с управлението, тъй като фермата трябва да остави времеви прозорец в своя ротационен план, в който културата, която обикновено носи печалба, няма да се отглежда.
Това е неизбежно, тъй като включваме реколта за зелен тор, която държи почвата заета за поне 90 дни. Това първоначално означава възможно намаляване на доходите на фермера. В нашите оранжерии най-доброто време за използване на зелен тор е лятото. Това е така, защото оранжериите, особено малките, се нагряват много през лятото, което понякога затруднява отглеждането на зеленчукова култура.
Следователно този проблем може да бъде намален чрез засяване на зелен тор, който е по-устойчив на топлина, като по този начин се оптимизира участието на почвата в оранжерията.
От друга страна, при условия на открито, трудностите са малко по-големи, тъй като често сеитбата на зелен тор означава отказ от цял цикъл на реколтата.
С други думи, за зимни зелени торове това означава замяна на пшеница например със зимни бобови растения като фава, а не с други смеси за зелен тор. В противен случай засяването на лятна зелена тор означава за стопанството да се откаже от производството на пролетно-лятна реколта. Следователно, от тази гледна точка, приемането на зелено торене също изисква минимален размер инвестиция.
Това, което се оказва е, че зеленият тор струва около 300 евро на хектар – от купуването на семена до практиките на управление и работата на фермера.
Тази цена лесно се компенсира от бързите ползи за следващата култура, която почти винаги расте по-добре, благодарение на по-хубавата почва.
Най-важното е, че наблюдаваме намаляване на честотата на болестите, пренасяни от почвата. От проведените от нас опити забелязахме, че зелените торове, засети с подходяща комбинация от растителни видове, осигуряват високо количество азот, фосфор и калий в почвата и това води до спестяване на средства за наторяване на следващата култура.
Друга полза, която е трудно да се изчисли е подобряването на плодородието на почвата в средносрочен до дългосрочен план.
Фермерите трябва да имат предвид, че след отглеждане на зеленчукови култури, които са силно изтощителни култури – и без правилните ротации и приноса на органична материя, почвата може да претърпи значителна загуба на плодородие.
Източник: https://agri.bg/