Войната в Украйна ще продължи да бъде фактор за определянето на паричната политика в следващите години, смятат анализатори
Битката на централните банки срещу четирите конника на Апокалипсиса няма да е лесна. Финансовите институции са притискани от рекордната инфлация, опасността от рецесия, загубата на доверие, а от близо три месеца и от войната в Украйна, бързо да предприемат ходове, за да задвижат пешките на шахматната дъска и да защитят своя крал в лицето на икономическия растеж.
Остава въпросът обаче доколко тези ходове са навременни и дали прибързаните действия с цел наваксване на пропуснатото време няма допълнително да навредят на крехкото икономическо възстановяване и растеж.
Първият противник на централните банки бе инфлацията, която започна да се ускорява през миналата година. Тогава регулаторите предприеха рискованата тактика да подценят противника си. Това важи с особена сила за Европейската централна банка (ЕЦБ), чиито представители – в т.ч. гуверньорът Кристин Лагард – многократно уверяваха, че инфлацията е временно явление и че дори може да е достигнала своя връх.
Но както някога е казал великият китайски мислител Лао Дзъ, „няма по-голяма опасност от подценяването на противника“ – нещо, което централните банки направиха, а данните в редица страни потвърдиха устойчивия инфлационен натиск.
Това накара Английската централна банка (АЦБ) да се раздвижи през миналия декември и да приеме първото лихвено повишение от избухването на пандемията.
За разлика от нея, Федералният резерв на САЩ (Фед) се задейства значително по-късно, както и Австралийската централна банка, която одобри първото си лихвено повишение от над десетилетие едва в началото на май.
Тогавашният оптимистичен тон на банкерите обаче относно инфлационния натиск не бе забравен и предизвика идването на втория конник – липсата на доверие.
Ускореният темп на покачване на потребителските цени задминава този на заплатите и свива покупателната способност на домакинствата, като същевременно затруднява работата на компаниите. В същото време липсата на навременна реакция от банките не води нито до подобряване на потребителските нагласи, нито на доверието към тях.
„Големият проблем е в загубата на доверието – през миналата година централните банкери говориха как няма да има инфлация, а сега отричат реалните рискове от рецесия“, коментира пред Investor.bg Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „Елана Трейдинг“. По думите му належащ проблем в момента е именно бързото покачване на цените, тъй като „унищожава реалните доходи и спестяванията“.
Според финансовия анализатор Преслав Райков банките се борят със структурна инфлация.
„Много от банкерите считаха, че количествените улеснения ще могат да създадат икономически растеж, който да парира инфлацията, но продължаващите нарушения в икономиките – основно породени от противоепидемичните мерки – все още оказват силно влияние и не позволяват възстановяването на веригите на доставки и производствените процеси. Всичко това, в съчетание с рекордните баланси на централните банки, води до структурна инфлация“, заяви Райков пред Investor.bg.
Разминаването между инфлационните прогнози и реалността доведе до критики към регулаторите за твърде забавена реакция.
„Реакцията е изключително закъсняла, защото тя не само не последва увеличението на инфлацията през миналата година, но и създаде условия за още по-голяма ликвидност на пазарите на акции и на недвижими имоти“, смята Цачев, докато Райков зае по-умерена позиция.
„Може да твърдим, че реакцията по започването на вдигането на лихвените нива беше закъсняла и сега рискуват да вкарат икономиката в по-дълбока рецесия поради необходимостта от бързо монетарно затягане“, каза финансовият анализатор.
Той обясни, че малко преди избухването на пандемията от Covid-19 големите централни банки – Фед и ЕЦБ – са променили инфлационните си политики, приемайки методология, която да измерва инфлацията на база осреднени стойности за перидо от 5 години, като турнета остава отново близо до 2%, но средно за периода. „Това доведе до липсата на реакция при появата на инфлацията, която започна от пандемията. В допълнение, крехкото икономическо възстановяване беше основна цел за банкерите и те продължаваха да не коригират лихвите“, коментира Райков.
Той допълни, че реакциите конкретно на ЕЦБ винаги са забавени поради структурата на паричния съюз, която отразява много локални характеристики на икономиките. „За да има бърза и навременна реакция при лихвените нива е необходимо да има по-дълбоко ниво на интеграция на локалните икономики. Това обаче е трудно постижимо, и ще продължава да оказва влияние. Можем да очакваме ЕЦБ да върви с 5 до 7 месеца закъснение спрямо Фед и АЦБ“, прогнозира анализаторът.
И докато се борят с инфлацията и изтрития картон на доверие, банките се изправят и пред третия конник – войната в Украйна, чието непредвидимо избухване внесе нова вълна от несигурност, допълнително влоши проблемите на веригите на доставка и помрачи икономическите нагласи.
Конфликтът принуди банкерите да си зададат въпроса кой е належащият проблем в момента – инфлацията или възможността от рецесия (четвъртият конник), последвана от стагфлация.
„Стагфлацията ще се появи на следващ етап, когато безработицата започне да се повишава и икономиката да се свива с по-бързи темпове от вече отчетения спад на брутния вътрешен продукт (БВП) в САЩ за първото тримесечие“, смята Цачев.
Той обясни, че рисковете от войната в Украйна по отношение на инфлацията са основно в горивата и храните. „Те ще останат на дневен ред още много дълго време“, прогнозира експертът.
На подобно мнение е и Райков.
„За момента централните банки основно се фокусират върху стабилен трудов пазар и спиране темпа на нарастване на цените. Световната икономика в момента вече се развива стагфлационно и е необходимо да се търсят начини за облекчаване на инфлацията“, коментира Райков, като допълни, че руската инвазия ще бъде основен фактор, който през следващите 3 години при формирането на паричните политики на централните банки.
Реалното забавяне в отговора към инфлацията кара банкери да „вдигат повече лихвата, отколкото може да понесе икономиката“, обясни Цачев.
„Федералният резерв вече е по този път, ЕЦБ може да го повтори, но се опасявам, че нито щатската икономика, нито европейските, имат толкова време, че лихвите да достигнат нивото от 2,5%, което видяхме в САЩ през 2018 г.“, заяви инвестиционният консултант.
Миналата седмица гуверньорът на Фед за Кливланд Лорета Местър заяви, че Фед трябва да продължи с агресивните лихвени повишения, за да може през есента да прецени дали да забави, или ускори процеса по премахване на паричните стимули.
„Като се имат предвид икономическите условия, освен ако няма някаква голяма изненада, очаквам, че ще е подходящо да увеличим лихвата с още 50 б.п. на всяко от следващите две заседания“, каза Местър, повтаряйки вече дадения от гуверньора Джером Пауъл сигнал за последващи големи лихвени ръстове.
Във вторник (17 май) Пауъл за пореден път затвърди позицията си за борба с инфлацията и посочи, че ще подкрепя лихвени повишения, докато цените не се върнат на нормални равнища.
„Ако това включва преминаването отвъд широкоприеманите като неутрални лихвени равнища (тоест такива, които нито стимулират икономическия растеж, нито го ограничават – б.а.), няма да се поколебаем да го направим“, заяви Пауъл по време на онлайн конференция на Wall Street Journal във вторник. „Ще продължим, докато не почувстваме, че сме в позиция, в която финансовите условия са подходящи, а инфлацията намалява“, заяви ръководителят на финансовата институция.
Изненадващото тук е, че ЕЦБ също направи безпрецедентна смяна на тона си и прие по-ястребова* позиция, като Лагард бе първата, която заяви, че е много възможно да има лихвено повишение по-късно тази година.
Във вторник (17 май) членът на УС на ЕЦБ и управител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот стана първият централен банкер от еврозоната, който предположи, че може да има повишаване на основните лихви с половин пункт, ако инфлацията се влоши.
Кнот заяви пред местна телевизия, че подкрепя увеличение от четвърт пункт през юли, което вече беше подсказано от няколко други негови колеги. Той обаче добави, че по-голямо повишение не е изключено, ако е необходимо.
Това изказване веднага се отрази на пазарите и доведе до промяна в прогнозите – данните от анкета на Ройтерс сред икономисти сочат, че очакванията са през юли ЕЦБ да повиши лихвите за пръв път от над десетилетие, а през есента лихвата да излезе от негативната си територия, въпреки 30-процентния шанс от рецесия в рамките на година.
Според мнозинството от икономистите, централната банка на еврозоната ще прекрати програмата си за покупка на нетни активи APP през юли, а ходът ще бъде последван от увеличение на цената на кредитите с 25 базисни пункта. Това е рязка промяна в прогнозите, които доскоро предвещаваха, че ЕЦБ ще изчака финалното тримесечие на 2022 г., за да направи този ход.
От 46-те от общо 48 икономисти, които смятат, че през третото тримесечие лихвата може да бъде повишена, 26 прогнозират увеличение от 50 базисни пункта до края на периода. Други 18 респонденти очакват увеличение от 25 базисни пункта до края на септември.
„Има широкоразпространена подкрепа за прекратяване на негативните лихви, но от ЕЦБ ще бъдат внимателни при нормализирането на политика, на фона на значителната макро несигурност и опасенията относно забавянето на растежа“, каза главният икономист за Европа в Morgan Stanley Йенс Айзеншмит, цитиран от Ройтерс.
„Икономическото възстановяване и генерирането на растеж в еврозоната и преди пандемията беше много крехко. Всяко прибързано движение при лихвените процеси може да вкара Европа в тежка икономическа криза и липса на растеж, което да постави съюза под натиск от другите страни конкуренти. Въпреки това инфлационният натиск е много голям и ЕЦБ може да ускори темпа на вдигане на лихвените проценти, като можем да очакваме потенциално вдигане с почти 1% през тази година“, прогнозира Райков.
И макар вече да е ясно, че централните банки ще продължат да разперват ястребовите си крила, остава въпросът колко продължителен ще е този полет срещу четирите конника.
„Гуверньорът на Фед постави таван на повишенията на 50 б. п. Това означава, че няма да има по-агресивно покачване, независимо дали инфлацията ще направи своя пик през това тримесечие, или през втората половина на годината“, обясни Цачев.
По думите му повишенията на лихвите ще продължат, докато „нещо в икономиката се „счупи“. „През 2018 г. те спряха след 20% спад на фондовия пазар, но тогава видяхме как корпоративните печалби спират да растат и щатската икономика бавно тръгна към рецесия. Инфлацията сега застрашава всички сектори, без енергетиката. Може да видим изненадващата поява на много проблеми в различни индустрии. Не мисля, че глобалната икономика ще издържи една година, за да стигнат лихвите в САЩ 3%“, каза още консултантът.
Райков смята, че е „съвсем реалистичен сценарий САЩ да започнат да свалят процента в края на 2023 г.“. „Това би им дало ход и инструменти в борбата с потенциална рецесия и стагфлация, когато ефектите от пандемията изчезнат, а войната в Украйна премине в етапа на по-голяма предвидимост. Не е изключено след бързо затягане в следващите 12 месеца, Фед да прибегне до понижение. Това се предопределя и от наближаващите избори за президент през 2024г. Такъв ход ще даде презареди основните инструменти на централните банки за борба с кризи, а именно вкарване на ликвидност и понижени лихвени нива. За останалата част от света по-скоро не се очаква такъв ход поради структурата и нееднородността на икономиките“, допълни Райков.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.
Източник: https://www.investor.bg/