Кати Ууд, инвеститор. Снимка: Kyle Grillot/Bloomberg

Спадовете на пазарите са трудни не само за трейдърите, но за и инвестиционните посредници

Ако инвестирането е трудно, управлението на инвестиционен посредник, е още по-трудно. То изисква балансиране между инвеститорския капитал от една страна и инвестиционния портфейл от друга. През повечето време двете неща работят в хармония. Особено в условията на бичи пазар през последните 10 години, една проста динамика движи успеха на много инвестиционни фирми: парите прииждат, инвестират се на пазарите, пазарите регистрират ръстове и се печелят още пари, пише Bloomberg.

Понякога обаче балансът се губи. Това се случва, защото моделите за приходите на компаниите се изкривяват повече към капиталовата страна, отколкото към инвестиционната. Те обикновено получават заплащане според общите активи под управление, което означава, че са стимулирани да увеличат инвеститорския капитал – независимо от състоянието на пазара. Така един долар нетни нови пари струва повече за крайния резултат на компанията, отколкото няколко базисни точки на нарастващо представяне.

Проблемите се появяват, когато промяна на пазарите свие инвестиционните възможности след период, в който инвеститорския капитал е нараствал. Настоящият климат предвещава такава промяна. Дан Льоб, който основава хедж фонда Third Point преди 27 години, посочва на клиентите си в писмо от 6 май, че е притеснен.

“Казвал съм го и преди – никой не натиска бутон, когато правилата на играта се променят, но ако се заслушате внимателно, ще чуете алармата. Моментът сега изглежда като периода, в който трябва да се ослушваме за този звук”.

През годините много инвестиционни компании са пропускали сигналите, което се отразява в неправилни баланси.

Джулиан Робъртсън все още е известен с изключителното си представяне в управлението на Tiger Fund през 80-те и 90-те години на миналия век. Въпреки че отбелязват силна възвръщаемост за ранните инвеститори, много от неговите активи, които достигат връх от 13 милиарда долара, са натрупани точни преди период на слабо представяне. Едната от страните, които трябва да се балансират, нараства, но това не се отразява на начина, по който той управлява другата страна. На “парично-претеглена” база възвръщаемостта е по-скромна.

Mercury Asset Management беше най-голямата и успешна компания във Великобритания. “Екипът включваше много изключително талантливи управители на фондове”, припомня Пол Маршал, бивш служител, който основава хедж фонда Marshall Wace. “Те обаче бяха твърде големи за пазара. Накрая (през 1998 г.) резултатите на компанията в Кралството „избухнаха“ напълно”, разказва той.

Една от фирмите в светлините на прожекторите днес е ARK Investment Management, управлявана от Кати Ууд. Компанията е създадена през 2014 г. и пусна основния си продукт – борсово търгувания фонд ARK Innovation, същата година. Умният маркетинг подхранва търсенето и фондът, който се фокусира върху темата за иновациите, набра около 16,8 милиарда долара. Повечето от тях обаче станаха факт през последните две години – точно преди възможността за изгодното им инвестиране да се изпари. Въпреки че фондът генерира среден растеж от 14% годишно след създаването си, средният обем на инвестираните долари се понижава с около 33%, сочат данни на Morningstar Research.

Това е ехото на компанията, някога известна като Janus Capital Management, която се изправи пред голямо предизвикателство с пукането на дотком балона през 2000 г. Активите на фирмата достигнаха връх от 330 милиарда долара след поредица масивни потоци – равняващи се в даден момент един милиард долара на ден. Когато обаче пазарът се обърна, оценката на фондовете на Janus се сви с над 60%. Тогава стана ясно, че фондът е бил структуриран да максимизира ръста на активите, но не е бил насочен към инвестиционните възможности: заплащането на мениджъра се е определяло от размера на фонда; липсвали са директори, разглеждащи рисковете; а по-късно ръководителите признават, че са имали твърде малко анализатори, покриващи твърде ограничен набор от акции.

За да се предпазят от несъответствие между инвеститорския капитал и инвестиционните възможности, фирмите имат два избора. Те могат да изключат маркетинговия кран, затваряйки вратата към нови потоци, въпреки че това може да удари приходите. Хедж фондовете редовно използват тази стратегия в опит да балансират капацитета с възможностите.

Фондовете могат да се насочат и към нови инвестиционни възможности. Пасивните фондове, които грабнаха огромен дял от нарастващите потоци от средства през последното десетилетие, създадоха нови продукти. Има над три милиона индекса в услугите по целия свят, като някои сегменти показват много висок растеж. Броят на индексите, измерващи екологичните, социалните и управленските критерии (ECG), например, нараства с 43% през 2021 г., създавайки нов набор от продукти за усвояване на инвеститорския капитал.

Apollo Global Management създаде нови кредитни активи като дестинация за входящи парични потоци. Компанията управлява капитал от 373 милиарда долара, а мандатът ѝ предвижда да спечели доходност и да изгради стабилни платформи за подхранването ѝ.

Предвиждайки опасността, много фирми се преструктурират. Публичните частни инвестиционни компании като Apollo са много по-диверсифицирани от преди и имат много повече възможности за разпределение на капитала. Но тъй като пазарните условия се променят, способността на фирмите да управляват двете страни на своя бизнес ще бъде подложена на засилен натиск.

Не само инвеститорите изпитват трудности да се ориентират в пазарите – същото важи и за инвестиционните посредници.

 

Източник: bloombergtv.bg/