Министерството на финансите е принудено да пласира нов държавен дълг при все по-неблагоприятни финансови условия. Емисиите са предимно краткосрочни, общият им номинал е 300 – 500 милиона лева, а договорената доходност, която хазната се ангажира да плаща на кредиторите си по тях, се увеличава.
Доказателство за това е последния пакет от облигации, които бяха пласирани на 9 май. Според официалното съобщение Министерството на финансите е преотворило емисия 3.5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева.
„На проведения аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 300 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 1.33 %.
Общият размер на подадените поръчки достигна 460 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1.53. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 78 базисни точки. Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките с 47.6 %, следвани от пенсионни фондове – 34.9 %, гаранционни фондове – 10.0 %, застрахователни дружества – 6.7 %, и инвестиционни посредници – 0.8%“, пише в съобщението.
Доходността на краткосрочния държавен дълг скочи с 60 процента само за месец
Всъщност това са най-лошите условия, които Министерството на финансите е постигнало по облигациите от въпросната емисия от началото на войната в Украйна до сега. При пласирането на ДЦК от същата емисия на 14 март 2022-а среднопретеглената годишна доходност е 0.55% -два-пъти и половина по-ниска от сегашната. Тогава са продадени облигации с общ номинал от 500 милиона лева, като направените поръчки са осигурили покритие от 1.93.
Месец по-късно на 11 април 2022 г. при преотварянето на емисията отново са пласирани облигации за 500 млн. лева, а средната постигната доходност се е повишила до 0.88%. Тогава покритието с поръчки е било 1.5.
Сега са продадени по-малко облигации – 300 млн. лева, при сериозно увеличение на доходността и почти аналогичен на мартенския коефициент на покритие.
Ако сегашната тенденция на българския държавен дълг се запази, нищо чудно още през септември облигациите по същата тази емисия да се пласират от правителството при средна доходност от над 1.75%, а в края на годината тя да надхвърли 2 процента.
Доходността на облигациите от въпросната емисия не влияе на разходите на държавния бюджет, защото по нея държавата не плаща лихви. Дохода си инвеститорите получават от отстъпката от номинала, по който купуват облигациите. А само лихвените плащания се отразяват на разходната част на бюджета.
Проблемът обаче е, че, ако хазната започне да се финансира твърде често с такива емисии, а се вижда, че това започва да става всеки месец с по няколко стотин милиона, ще се получи голяма концентрация на падежиращи главници в рамките на една година – в случая 2025 г., в която вече има падеж на държавен дълг за над 3.7 млрд. лева, като в тази сума включваме и последната емисия.
При това предната 2024-а държавата ще бъде ангажирана с плащането на външна облигационна емисия за 1 493 млн. евро и на вътрешна за 380 млн. лева, а преди това през 2023-а ще трябва да платим външна облигационна емисия за 1 144 млн. евро и вътрешни облигации за 400 млн. лева.
По всичко личи, че страната ни вече е влязла в един продължителен – над 5 години, период на големи годишни плащания по държавния дълг, чиято прогресия явно ще нараства през годините. Тепърва ще видими какво наследство ще остави правителството за 2026-а за която вече има падежиращи емисии с общ размер от 2 млрд. лева пласирани от кабинетите на Бойко Борисов.
Тук е добре да се знае ще всички емисии със срок 3.5 години, които сегашното правителство пусне от средата на 2022-а до нейния край, ще падежират (ще се плащат като главница) именно през 2026-а. Цялата тази ситуация вещае едно постоянно нарастващо натоварване върху фискалния резерв на държавата, което при продължаваща неблагоприятна конюнктура за емитиране на средносрочен и дългосрочен дълг, изисква политика на по-ниски бюджетни дефицити с тенденция към постигане на балансиран бюджет.
В тази ситуация всяко решение водещо до увеличаване на бюджетните разходи, което не е свързано с подкрепа за бизнеса, изглежда недалновидно и може да има много негативни последици върху финансовата стабилност на държавата в дългосрочен план.
Глобалният държавен дълг ще нарасне до рекордните над 71 трилиона долара през 2022 година
Разходите за обслужване на дълга за 2021 г. са се свили до рекорден минимум от 1,01 трилиона долара
Източник: https://money.bg/