Продължаваме рубриката за въглеродното земеделие

Продължаваме рубриката на Агри.БГ, в която даваме примери за над 30 консервационни практики. В четвъртата част отново даваме примери за четири практики, които стопаните могат да прилагат, за да бъдат по-успешни и “по-зелени”, спрямо изискванията на ЕС и идеята на въглеродното земеделие.

Материалите са вдъхновени от Службата за опазване на природните ресурси в САЩ, която прави подробни списъци и насърчава своите фермери да вярват и да прилагат идеята за по-зелено земеделие, което да щади почвата. Ето и новата порция практики, приложими и у нас.

No-Till/Strip-Till

Говорейки за консервационно земеделие и обработки, няма как да не споменем No-Till и Strip-Till обработките. Именно те са един от вариантите, с който посевните остатъци да се използват, за да предотвратяват ерозията на почвата. Те защитават качеството на водата, подобряват почвената обработка и добавят органична материя към почвата, докато се разлага.

При No-Till имаме намалени обработки на полето. При този вид технология се обединяват няколко операции в едно. Целта е да се намали броя на преминаване на земеделските машини по полето, степента на уплътняване на почвата, сроковете за извършване на обработките и разходите за отглеждане на културите, като същевременно се запазва структурата на почвата и почвеното плодородие.
Strip-Till (обработка на ивици) – при този вид обработки почвата остава необработена от прибирането на предходната култура до засяване на следващата с изключение на ивици с ширина 1/3 от ширината на реда.

No-Till системата със сигурност ще спомогне за образуването на коренови канали близо до повърхността, които пък ще увеличат инфилтрацията на водата. Тя помага и за отделяне на допълнителен въглерод в почвата. Също така намалява емисиите на прахови частици, което подобрява качеството на въздуха. Наред с това увеличава наличната влага за растенията и осигурява храна и прикритие за някои малки диви видове.

Езерце

Фермерското езерце е басейн с вода, образуван от язовир или яма. Има два вида езера – насипни езера, които представляват водоеми, направени чрез изграждане на насип. Другият вид са изкопни езера, които се образуват чрез изкопаване на яма или землянка.

Езерцето помага, като предотвратява ерозията на почвата, защитава качеството на водата, като събира и съхранява отточната вода.
Но освен това осигурява вода за селскостопанските и диви животни, възможности за отдих, контрол на пожарите и разработване на системи за възобновяема енергия.

Разбира се, естетическия вид също не е за подценяване. Едно такова езерце ще добави стойност и красота към стопанството. И на не последно място осигурява водоснабдяване при спешни случаи.

Ротационна паша

Управление на растителността на полето често може да бъде контролирана ефективно чрез пашуващи животни. Това често се постига чрез ротационна паша, където пасищата са разделени на четири или повече масива с помощта на ограда. Говедата, например, се преместват от масив в масив по предварително уговорен график въз основа на наличността на фураж и нуждите от хранене на съответните животни.

Ротационната паша подобрява видовия състав на растения, количество и качество на фуража за паша, но и здравето и продуктивността на животните.

Освен това тя помага и за намаляване на ерозията и подобрява печалбите на фермерите.

Тревата трябва да е висока 15-20 см преди пашата. Ако твърде рано се разреши паша на добитъка, растенията могат да умрат, тъй като незрелите коренови системи не могат да се справят със стреса на пашата и натиска на копитата.
Времето за възстановяване на пасищата обикновено е от 10 до 60 дни в зависимост от сезона. Оценете растежа на растенията и след това решете дали пасището е разполагало с достатъчно време за почивка и отглеждане преди пашата.

Буферна зона при крайречните гори

Създаване на буферна зона от дървета, храсти и трева, засадени по протежение на поток или река, е доста добра идея.
Общият дизайн включва няколко зони: неуправлявана дървесна зона, най-близка до потока, средна дървесна зона и външна зона от треви, която може да включва тревисти растения.

Тази практика помага за намаляване на излишните количества утайка, органичен материал, хранителни вещества и пестициди в повърхностния отток. Но също така и намалява излишните хранителни вещества и други химикали в плиткия поток на подземните води.

Създава сянка за по-ниски температури на водата, за да подобри местообитанието на водните организми. Подобрява крайречното местообитание и осигурява източник на големи дървесни отпадъци.

Голям позитив е, че намалява разнасянето на пестициди, навлизащи във водното тяло. Възстановява крайречните растителни съобщества и увеличава съхранението на въглерод в растителната биомаса и почви. Също така една такава буферна зона осигурява местообитание за планински диви животни и опрашители.

От техническа гледна точка – буферната зона трябва да е достатъчно широка, за да се постигне целта, и най-малко 12 метра, измерени хоризонтално по линия, перпендикулярна на водното тяло, започваща от нормалната водна линия. Използвайте четири или повече растителни вида, като никой от тях не съставлява повече от 25% от общия брой засадени видове.

 

Източник: https://agri.bg/