Продажбите на нови електрически превозни средства (ЕПС) в Европа нараснаха значително през последните години. Този пазар все още е малък и до голяма степен зависи от политиките за стимулиране в отделните страни. Една голяма част от продадените електромобили са съсредоточени в няколко северни и западни държави-членки, но тенденциите показват също така ръст на продажбите в южните и източните държави, смятат от Националната браншова организация за електрическа мобилност (ИКЕМ).
Транспортният сектор има най-голям принос за емисиите на парникови газове в ЕС. Наскоро предложеното законодателство (Fit for 55) поставя цели за намаляване на емисиите на CO2 от леки автомобили с 55%. Също така се предлага напълно да се намалят емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2035 г. За постигането на тези цели ще е необходимо значително увеличаване на електрическите превозни средства.
Източник: ИКЕМ
Германия е лидер с най-много регистрирани електромобили – 1 370 000. Броят включва както изцяло електрически автомобили, така и хибридните.
Източник: ИКЕМ
Прави впечатление, че при съотношението – ектромобили спрямо всички останали пътни превозни средства, лидер е Норвегия с 8.3%, следвана от Швеция с 7.1 % и Германия с 2.8%.
Къде е България?
България е малко под средата на класацията. Колите на ток в България през последните години растяха с бързи темпове, но спрямо много ниска база.
От началото на годината до 9 март 2022 г. общо регистрираните ППС у нас са 3 763 929, от тях регистрираните електрически са 27 800 или 0.7%. Наблюдава се нарастване с 9 800 броя спрямо октомври 2021 г., или увеличение на дела на електрическите коли с 0.2%.
От общия брой новорегистрирани ППС, чистите електромобили са 5 674, хибриди дизел/ток: 3 062, хибриди бензин/ток:19 064. Тук не влизат двуколесни, триколесни и автобуси.
Още 10 000 зарядни станции за електромобили у нас до 5 години? Възможно е
Електроенергийният системен операто и представители на сектора подписаха меморандум
Вижда се, че за няколко месеца регистрираните електрически коли в България са се увеличили с близо 65%. Основен дял имат продажбите на електрически хибриди. Увеличава се и броят на изцяло електрическите автомобили, както за частни лица, така и за бизнеса. Нараства интересът и към закупуване на електромобили втора ръка.
Стимули за развитие на електрическата мобилност
Електрическата мобилност е система, която включва в себе си не само превозните средства, но и зарядната инфраструктура, електрическите мрежи и системи, софтуер за умно управление и разплащане, иновации, стандартизация, професионално образование и обучение и още много други елементи.
Източник: ИКЕМ
Какви изводи може да си направим:
- В почти всички държави, с малки изключения, са приети национални стратегии за развитие. Въведени са добри практики за стимулиране на цялата система на електрическата мобилност.
- Всички водещи държави стимулират покупките на ЕПС, което обхваща не само изцяло електрическите, но и хибридните превозни средства, както и такива втора ръка.
- Абсолютно същият извод може да се направи и за зарядната инфраструктура. Без стимули за зарядна инфраструктура, системата не може да се развива равномерно и това в значителна степен забавя развитието.
- Във всички държави са въведени различни данъчни облекчения. При водещите обаче те са част от националните стратегии за развитие и са пряко обвързани с бюджетите на държавите.
- Важна роля имат общините. Особено при изграждане на зарядната инфраструктура и управление на стимулите.
Nissan и НАСА разработват „космически“ батерии за електромобили
Заявките са батерията да „промени играта“
В държавите, където тези условия не са спазени, има видимо изоставане. Норвегия е единственото изключение от водещите държави, която не стимулира покупките на ЕПС. Причината е, че от дълги години там се прилагат мерки за стимулиране, електрическата мобилност в ускорен растеж, за това и такива стимули там вече не са необходими.
Къде е България и какви стимули прилага?
България не може да се похвали с нещо значимо що се касае до подпомагането на електромобилността. Към този момент в страната ни няма работещ модел за насърчаване покупките на ЕПС за частни лица и за бизнеса, както и за зарядни станции и инфраструктура.
Какво имаме:
- Възможност за безплатно паркиране в синя и зелена зона в София и другите големи градове с такива зони, само за изцяло електрически автомобили, според решенията на местните общински съвети;
- Ниска еко такса и освобождаване от годишен местен данък за изцяло електрически автомобил;
- От 2017 г. Националният доверителен екофонд (НДЕФ) стартира процедура за кандидатстване за финансиране на нови електромобили за нуждите на държавната и общинска администрация. Допуска се кандидатстване за електромобили и plug-in хибриди, а размерът на финансирането е фиксирана сума съответно: 20 000 лева за ЕПС и 10 000 лева за електрически хибриди (plug-in). От 2017 г. до сега са закупени 80 електромобили;
- Отскоро няколко български банки предлагат целеви кредити за покупка на електромобили при ниска лихва. Електрически автомобил може да се закупи и с оперативен или финансов лизинг.
Според екпертите основните причини за слабото развитие на електрическата мобилност у нас са:
Как изглежда първата електро-магистрала в Германия?
Изграждането на експерименталната отсечка е струвало 14,6 милиона евро
- Липсата на законово определено ресорно министерство и координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива;
- Липсата на национална стратегия с ясно разписани ангажименти на ЕСО, енергийните оператори, бизнеса, потребителите, както и бюджет за това;
- Не са идентифицирани и регламентирано включени участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки;
- Липсва и ясен регламент и финансиране през Министерство на образованието за връзка между бизнеса и образованието в сектора.
Източник: https://money.bg/