Инфлацията в еврозоната се е ускорила до най-високото равнище в историята, защото руското нахлуване в Украйна заплашва да увеличи още по-ударно енергийните разходи.
Потребителските цени в общността са скочили с 5.8% годишно през февруари след 5.1% годишен ръст през януари и при прогнозирани 5.6 процента. Базовата й съставка, от която са изключени силно колебаещите се компоненти – храни и енергия – е достигнала 2.7 процента.
Енергийните разходи остават водещ инфлационен двигател, като анализатори на „Дойче банк“ предупреждават, че растящите цени на суровия петрол и на природния газ ще натиснат още по-надолу еврото и ще предизвикат „жестока инфлационна спирала“.
Инфлационните данни на еврорегиона се появяват седмица преди официалното съвещание на управителния съвет на Европейската централна банка, на който трябва да се реши бъдещата линия на паричната политика – задача с повишена трудност след избухването на военния конфликт точно на границите на блока.
Възстановяването на еврозоната и отстъплението на пандемията подкрепят намеренията на паричните стратези да започнат да ограничават покупките на активи. Военната активност обаче ще ги принуди да отложат изпълнението на тази мярка, за да могат да се удържат страничните негативни ефекти от бойните действия.
Всичко ще зависи от степента на пораженията върху икономиката на еврозоната, която все още не може да се съвземе от продоволствения недостиг, от енергийния скок и от новите случаи на заразени от коронавируса.
Новите икономически прогнози на ЕЦБ ще бъдат представени през идната седмица. Предвижданията на главния икономист на институцията Филип Лейн са, че кризата ще отнеме между 0.3 и 0.4 процента от тазгодишния растеж на блока на еврото.
Колежката на Лейн от изпълнителния борд на ЕЦБ – Изабел Шнабел – очаква по-нататъшно ускоряване на инфлацията в краткосрочен план и далеч по-бавното й от първоначалните прогнози забавяне. Шнабел смята също, че ценовият ръст няма да падне под целевите 2% годишно на ЕЦБ в средносрочен план, което е едно от предварителните условия за повишение на лихвените проценти.
Икономисти на „Нордеа“ не очакват лихвено увеличение през тази година, ако Украйна и Русия не договорят сделка за мир през идните дни. Паричните пазари пък върнаха през седмицата залозите си за по-високи лихви в еврозоната отново през 2023-а.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ – Оли Рен, коментира за агенция „Блумбърг“ на 1 март, че европейските централни банкери ще трябва да оценят внимателно негативните ефекти от войната преди да продължат да изтеглят паричните стимули, но е изразил увереност, че „посоката за нормализация все още е подходяща в много отношения“. все още е подходяща“.