15 години чакаме и няма кой да направи тези технологични карти. Има обаче алтернатива, разказа Божидар Петков

15 години чакаме и някой кой да направи технологични карти в селското стопанство. За това време се оказа, че целия научен апарат на Министерство на земеделието не може да направи единна система от технологични карти, които да са многофункционални, адаптивни и да дават възможност за симулации и промени на параметри в реално време.

Директни плащания: С 352 млн. евро повече получават фермерите за 7 години

Вече има такива, само че дело на KTBL –  асоциация с около 400 членове от селското стопанство, науката, бизнеса, администрацията и консултирането в Германия. Картите са достъпни онлайн и дори могат да се преведат автоматично на български език. Вече запознах Министерство на земеделието с тях, коментира пред Агри.БГ Божидар Петков – председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я).

“Тези онлайн технологични карти ще дадат възможност и бизнеса, и земеделския сектор да говорим на един и същ език. Земеделците сами ще могат да си правят проектите, тъй като вече всичко минава през системата ИСУН, и няма да бъдат подлъгвани от консултантите”, обясни Петков.

По думите му тези технологични карти са цял бизнес план. Базата данни е приложима за овощарство, животновъдство, биологично земеделие, лозарство, инсталации за био газ, изграждане на обори и много други.

“Това е технологичен алгоритъм, който е приложим при всички случаи. Цените като цифри са едно към едно с българските. Всичко, което в технологичните карти е в евро при нас е в лева.

Има и променливи разходи като ел. енергия, разходи за заплати, цена на горивото и други. Таблиците са интерактивни и там могат да се използват симулации за контрол. Могат да се регулират в реално време, като това променя стойностите както в годините, така и в целия бизнес план”, добави той.

Според него в България се прави груба грешка, тъй като технологичните карти са приложими за година или две – при създаване на градината, например и една за годината на плододаване.

“Тези карти са за целия период на отглеждане на дадената култура. Например при малините е за 10 години. При ягодите е за 5 години. Благодарение на алгоритъма земеделците могат да видят в коя година си връщат инвестицията. През коя година започват да са на печалба и т.н.”, каза още Петков.

Всичко това ще даде и възможност на министерството и на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) да преценяват по-добре стопанства и проекти.

“Министерството като сложи една ябълкова градина с 30 дръвчета в декар и види, че това стопанство е изначално обречено на загуба, ще помисли дали трябва да подпомага производство, което няма стопанско значение. ДФЗ пък ще може да прави сравнителен анализ и да прецени по-добре и с реални данни дали даден проект е кух, надут или реален”, категоричен е Божидар Петков.

Той е убеден, че наличието на такава информация, която е синхронизирана, ще гарантира ефективно управление и прозрачност. гарантира ефективно управление и прозрачност.

Източник: https://agri.bg/