Мениджърите на фондове са увеличили кешовите си наличности до най-високото равнище от ранните дни на пандемията, което показва, че се подготвят за турбуленции на глобалните пазари. 

Средният размер на бързоликвидните наличности на инвеститорите е скочил до 5.3% през февруари срещу 5% през януари, показва публикуваният на 15 февруари анализ на „Бенк ъф Америка“, който е базиран на наблюдения върху фондове с 1 трлн. щ. долара общ размер на активите.

„Голдмън Сакс“ пък съветва клиентите си да увеличат количеството на кеша в портфейлите си и да редуцират обема на корпоративните облигации, тъй като  „бързоликвидните средства са се превърнали в по-конкурентен клас активи„.

Глобалният борсов индекс MSCI World, който отчита котировките на акциите на световните компании, е загубил почти 6% от пазарната си оценка от 1 януари насам. А мултинационалният индекс на агенция „Блумбърг“, който следи търговията на правителствените и корпоративните облигации, е паднал с 3.5% през същия период.

В момента инвеститорите не получават почти никакъв доход от вложенията си в американски парични фондове – дружества, които по правило управляват краткосрочни активи и имат изключително нисък риск. Те са носили доходност от малко над 2% през 2019-а, преди Федералният резерв да ореже лихвените проценти почти до нула в отговор на кризата от COVID-19. И въпреки че дори предпандемичната възвръщаемост на паричните фондове е далеч по-ниска от януарската инфлация от 7.5%, инвестициите в тези дружества позволяват на търговците да избягват сътресения в други активи.

Все пак, ротацията на активи  може да е краткотрайна и да продължи само до изключително важното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв в средата на март. Тогава би следвало да стане ясен лихвения път начертан от американските централни банкери и инвеститорите да бъдат окуражени да харчат „горещите“ пари за подценени активи.

Засега най-спешни действия се очакват от Федералния резерв и от „Бенк ъф Инглънд“ заради безпрецедентния скок на инфлацията в двете страни.

В Съединените щати тя се изкачи до 7.5% годишно през януари. Великобритания пък очаква ценови подем от 7.25% през април когато енергийните сметки ще скочат с шокиращите 54 процента.

По данни на британската Национална статистическа агенция, публикувани на 16 февруари, почти 20% от стоките и услугите в усреднената пазарна кошница на британците ще повишат цените си с над 20% годишно и ще нанесат сериозен удар върху издръжката на живота. В тази група влизат както стоки за ежедневна употреба като бензин и електричество, поскъпнали съответно с 24% и с 19%, до маргарин и макарони, увеличени съответно с 37% и с 15 процента. Сериозен ценови ръст има и при сладката, млеката и бебешките стоки. Което застрашава британците с най-големия спад на жизнения им  стандарт за последните 30 години, като за някои домакинства реалността ще е още по-жестока.

Коментарът на члена на паричния комитет на Федералния резерв (с право на глас) Джеймс Бълърд, който е директор на клона на централната банка в Сейнт Луис, който обяви, че е привърженик на увеличението на основната щатска лихва с 1% до средата на годината, пък предизвика истерични пазарни колебания през миналата седмица. И макар че някои инвеститори се съмняват в подобни агресивни действия, силно изнервящо е да се подозира, че централните банкери могат да поемат по този път просто за да впечатлят пазарите, правителствата и обществеността, че правят нещо.

„Бенк ъф Джъпен“ и Народната банка на Китай обаче вървят в противоположна посока.

И двете институции провеждат щедра парична политика и имат основания за нея. Китайското стопанство се охлажда, а инфлацията е под контрол, поне що се отнася до потребителските цени. В Япония пък инфлацията е от около 0.5%  и остава упорито под целевите стойности на централните банкери.

Разнопосочните реакции между Изтока и Запада в тази бързо променяща се обстановка вероятно няма да устоят на времето. На първо място, агресивният тон на Федералния резерв предизвика масови продажби на дълговите пазари и бързо разтваряне на ножицата между краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти.

Това оказва сериозен натиск върху японските правителствени облигации. И вече принуди „Бенк ъф Джъпен“ да излезе на пазара, за да удържи доходността на базовия десетгодишен държавен дълг под лимита от 0.25%, приет като част от мерките за стимулиране на японското стопанство. Това се случи в началото на седмицата за първи път от 2018 година.

В отговор на въпрос в парламента на 16 февруари, председателят на японската централна банка Харухико Курода каза, че ще разпореди още неограничени покупки на облигации, за да задържи доходността им в целевия диапазон и да се пребори с „необичайната ситуации, при която тя скочи рязко под влияние на растящата възвръщаемост зад граница“.

В случя с Китай спредът между доходността на тригодишните правителствени книжа и на аналогичния по срочност американски дълг се сви от грубо 3% до 0.50% в момента. Подобно стесняване на диференциала не помага на Пекин да привлича портфейлни инвестиции, поне онези с фиксиран доход, които имаха 60% дял от този вид вложения през 2021-а. Като се има предвид силния китайски юан и големия търговски излишък на Китай, би могло да се предположи, че подобен обрат няма да засегне особено страната. На практика обаче известно отслабване на юана при пресъхване на паричния поток може да затрудни увеличението на износа през 2022-а в условията на очаквано забавяне на глобалния ръст.

С други думи, нито един финансов пазар не е напълно изолиран от евентуално бързо затягане на паричната политика на Федералния резерв. 

Китай е нетен кредитор с повече активи отколкото пасиви в долари. И по-силна американска валута и по-високи лихвени проценти ще бъдат добре дошли за азиатския колос въпреки по-ниската цена на вложенията й в американски ДЦК. Това обаче не се отнася за китайските корпорации с достъп до офшорния пазар, които са с големи доларови задължения. И при затягане на паричната политика в САЩ цената на финансирането ще се повиши. Китайските банки пък са се впуснали в мащабна кредитна дейност в голям брой развиващи се стопанства, като по-голямата част от заемите са в долари. Предвид сериозната нестабилност на част от тези държави, лъснала след избухването на пандемията, някои дългове ще трябва да се преструктурират. Това не е добра новина за китайската икономика, която е в цикличен и в структурен спад.

За Япония защитата на доходността на държавните облигации ще отслаби още повече йената. Това може да е положителна новина за конкурентната й мощ на световния терен, но пък намалява покупателната способност на японските домакинства и налага повишение на трудовите възнаграждения, което ще потисне растежа.

Автор: Цветанка Славова

Източник: https://www.banker.bg/