Доц. д-р Георги Ангелов, клъстер “Микроелектроника и индустриални електронни системи”, в “Бизнес старт”

Целта на Европейския съюз да удвои своя пазарен дял при производството на полупроводници от 10% на 20% е реалистична. Процесите са бавни, защото всяка компания има някакъв профил и той е обоснован от пазара. Това каза доц. д-р Георги Ангелов, председател на УС на клъстер “Микроелектроника и индустриални електронни системи” и ръководител на МикроНаноЛаб в “София Тех Парк”, в предаването “Бизнес старт” на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. “Целта, която е поставена, е добра, имайки предвид, че не тръгваме от нулата”.

Европейският акт за чиповете се очаква да мобилизира 15 млрд. евро публични и частни инвестиции в сектора. А заедно със средствата по съществуващите програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и с допълнителната подкрепа от държавите членки, инвестициите в полупроводникови технологии и приложения се очаква да надхвърлят 43 млрд. евро до 2030 г.

Този бизнес е огромен – от порядъка на 550-560 млрд. долара на годишна база в световен мащаб, каза гостът. “Той е интересно разпределен – първите три имат равен дял по продажби, както и следващите 12. Лидерите са Intel, Samsung и TSMC. В Европа в момента има няколко производствени мощности, те се наричат чисти стаи. Нивото и стойността на тези производствени мощности зависи от технологиите. Най-новите технологии, които са на гребена на вълната, са 5-нанометровия технологичен възел на 300-милиметрови или 12-инчови пластини. Технологичният процес е сложен, включва високопрецизни, скъпоструващи технологични стъпки”.

Силните страни на европейската индустрия са в дизайна и изработването на нови технологии, а производството, не само в областта на електрониката, но и в други сектори, се преориентира в други региони, основно в Азия. В Европа в момента има водещи изследователски институти, които разработват нови технологии.

България присъства на картата отдавна. Още преди 1989 година имаше специализация именно в областта на високите технологии и микроелектрониката. В средата на 80-те години ние сме заемали сериозен дял в производството. След промените протече преструктуриране, но след 2000 година започна това, което наблюдаваме в момента – вече узрял бизнес сектор с присъствие на фирми от световния бизнес с български филиали, които използват човешкия ни ресурс”.  

Микроелектрониката и наноелектрониката са областите с една от най-високите добавени стойности в световната икономика и иновациите са широко застъпени. Мащабите са огромни. Нормално е България да има място в този икономически сегмент на световната икономика, защото този бизнес е основан на интелектуалните усилия и ние имаме място, което е видимо по компаниите, които са в България.

“Привличането на европейски средства за развитие на индустрията в България е възможно, но трябва да бъдем активни, а не да считаме, че ни се полага. Има в България такъв бизнес, той във времето е евоюлирал и в момента е добре застъпен. Много хора биха казали – защо няма български компании. Този бизнес е международен отдавна и по силата на мащабите и на снабдителните вериги и веригите на търсене е невъзможно той да бъде локален в рамките на една държава. Тоест, международното сътрудничество е в основата на този бизнес, това е неговата логика. По тази причина фактът, че огромни компании имат представителства и те се разрастват у нас, показва, че имаме място”. 

В България има и индустрии като автомобилната, които са сериозен двигател в развитието на електрониката и в частност на микро и нано електрониката, например около 40% от стойността на един автомобил се пада на електрониката. В България има устойчив ръст на такива компании. Те са предпоставка за политика на България в тази посока, съответстваща на европейската. Положителното е, че след толкова години отново се установи приоритетността и важността на този сектор, добави Ангелов.

Всички бизнеси се интересуват от наличието на квалифициран човешки ресурс, а в България има няколко водещите университета, които имат опит в посока високи технологии, микро- и наноелектроника – Технически университет, Софийски университет, Техническите университети в страната като Габрово и Варна, н потенциалът е съсредоточен в София, но в това няма нищо лошо, защото освен чисто хардуерния производствен аспект, стойността на една фабрика е около 1-2 млрд. долара, ако е по-скромна като технология и около 10 млрд. долара ако е по-висок клас, обясни експертът. “Другият аспект обаче е проектирането и създаването на технологията на самите компоненти и устройства и тук е нашата сила. В Техническия университет е първата лаборатория по т.нар. ECAD – софтуерът, с който се проектират интегралните схеми. От 1994 година ние сме първата държава в Източна Европа, която получава академични лицензи за обучителни цензи в Европа. Софийски университет също има капацитети, БАН също работи в тази посока. Имаме възможност за изграждане на човешки ресурси”.

Държавна подкрепа при разгръщането на бизнеса, в която и да е държава се налага, въпреки високата добавена стойност на индустрията. Причината е, че през последните 20 години се видя, че когато се изнася производство в други страни, това води до доста по-големи маржове. Това позволи спад на цените и се посигна оборот, който бе немислим преди години. Това донякъде бе стимулиращо, за да се разработи култура и да се генерира пазар. Но тези ползи, сега се вижда, че донесоха и някои минуси и за да се обърне тенденцията, е нормално да има външни стимулиращи фактори, обясни гостът.

Относно отделяната от ЕС сума, която ще бъде инвестирана за стимулиране на развитието на сектора, събеседникът каза, че е нормално основните бенефициенти да бъдат Германия и Франция, които са лидерите в икономическо отношение в Европа, а Германия е водеща в автомобилната промишленост в света, не само в Европа. Има обаче и други приоритетни области, свързани с индустрията, в които ЕС възнамерява да инвестира, например в развитието на интелектуалния капацитет.

Посоката, в която България трябва да работи, за да се привличат инвеститори, работещи в областта на полупроводниците и производството на чипове, е не в изграждането на чисти стаи, защото “мащаба е огромен”, но за звена за проектиране.

“Компаниите разглеждат възможностите си от икономическа гледна точка и България в момента е ситуирана така, че най-благоприятно би било за цел да си поставим да се развиваме в областта на проектирането. Това е област с висока добавена стойност. Възможно е да се мисли и за други мащаби, но те не могат да ни бъдат приоритет”.

Вижте целия коментар във видеото.

 

Източник: bloombergtv.bg/