Специалистът по консервационни практики Борис Коев споделя практически опит за миксове, сеитба, терминиране на покривни култури
Кога и как да изберем подходящият микс от покривни култури? Кога е най-подходящият момент за тяхната сеитба? Кога да ги терминираме? – отговорите на тези въпроси дава специалистът по консервационни практики Борис Коев във втората част на интервюто, посветено на покривните култури.
Борис Коев (пре)открива силата на покривните култури за почвеното здраве (I част)
Най-важното е да съобразим избора на покривните култури с технологията на отглеждане. Не всеки прилага директни сеитби, стрип-тил, ноу-тил и т.н. Някои стопани правят продълбочаване, оран. Важно е да се съобрази и периодът на терминиране на културите. Ако изберем презимуващи култури, а терминираме през ранна зима или късна есен, няма да имаме достатъчно време тези култури да направят биомаса. Вегетацията на зимните култури обикновено се свързва с нарастващите температури и неслучайно най-интензивният им растеж е през пролетта, не през зимата.
При пролетните култури не е така. За тях е необходима температура и влага. Ако се засяват преди началото на септември, има достатъчно високи температури. Един дъжд от порядъка на 20-тина литра е достатъчен да провокира поникване и добро развитие до есента.
Ако работим с терминиране през пролетта, аз бих използвал комбинация от презимуващи и непрезимуващи култури. Това ще диверсифицира риска, тъй като е възможно да очакваме дъжда за поникването на непрезимуващите култури, но тази прогноза да не се сбъдне. Поникването ще се случи много късно. Имайки презимуващи култури в микса, ще си гарантираме поникване поне на част от тях и тяхното презимуване, за да свършат максимално работа в почвата.
Миналата пролет, например, беше изключително хладна и на много места покривните култури не можаха да направят необходимата биомаса и развитие за терминиране. Не можахме да постигнем максимално добър резултат. Затова, когато търсим резултат през пролетта, е най-добре да се засява комбинация – презимуващи и непрезимуващи. Ако търсим резултата само през есента, тогава непрезимуващите култури биха имали по-добра ефективност.
За да засеят покривни култури през есента, земеделците трябва да са наясно още през зимата какво трябва да сеят. Тогава периодът е подходящ за почвени анализи, разчитането им и подготовката на подходящ микс от семена. Земеделските стопани често правят следната грешка: изчакват да ожънат културата и чак след това започват да търсят семена за покривните. Тогава обаче семената бързо свършват.
Когато става дума за ЕНП, което се заявява през пролетта, стопаните трябва предварително да знаят коя ще е най-сигурната им култура, която ще засеят от микса. Ако, например, най-сигурни са ръж и фий, трябва да има едно житно и едно широколистно.
Универсалното правило е, че изборът на сеитба е свързан с климатичните условия и плевелния фон! Често земеделците допускат грешка, засявайки покривния микс веднага след жътвата на есенниците. Когато това се случи, този микс трябва да се терминира много рано.
Защото тръгват и плевелите. Това са плевели, които не са се развили през вегетацията на културата, например пшеница, която ги “задушава”. Те са “чакали” освобождаването на площите от нея и започват да се развиват след като тя узрее и бъде ожъната.
Засявайки покривните култури непосредствено след жътва, предразполагаме полето към допълнително заплевеляване, ако не терминираме този микс преди осеменяването на самите плевели. Това често се случва още по време на лятото.
Имаме такъв опит от 2020 г. Това, което направихме, беше да засеем покривните култури след жътвата, но изпуснахме влагата в почвата, при което плевелите започнаха да се развиват. Не ги терминирахме и през пролетта имахме сериозни проблеми в царевицата – най-вече с бутрак. Той се беше осеменил още през лятото, преди поникването на покривните култури. Те поникнаха след 20-25 л. дъжд в началото на септември. Наредиха се много добре и се получи покривна култура с много добра биомаса. Една част терминирахме през есента, останалите – през пролетта. Но имахме доста сериозно заплевеляване от тези остатъчни плевели след жътвата.
Важно е да се избягва сеитба в условия на много ниски температури и периоди на продължително засушаване.
Тук идва предимството на микса от култури. Трудно може да се гарантира 100% поникване на всяка една от културите. Затова е добре да се диверсифицира с различни култури по отношение на студоустойчивост, сухоустойчивост и т.н., за да можем да си гарантираме добра покривка.
Пример от изминалата година година – в мисковете имахме сорго. То не успя да поникне, вероятно заради продължителното засушаване от началото на септември до 7-8 октомври. В микса обаче имаше нечувствителни на засушаване култури (детелина, репко, грах, ръж, шафранка), които поникнаха добре.
Покривните култури се терминират най-късно минимум 10 дни преди засяването на следващата култура, за да може тази растителна маса да отдаде влагата и да се прехвърли момента, в който ще има интензивни процеси на гниене. Тук вече е въпросът как ще се терминират – дали чрез инкорпориране, дали с химическо третиране с хербицид…
Миналата година добра практика се оказа комбинацията от механично терминиране на покривната култура със сечка, след това – сеитба. Веднага след сеитбата, тъй като вече имаше показали се плевели, приложихме и химично терминиране, а резултатът се оказа доста добър.
В случай, че няма възможност за терминиране със сечка, шредер и т.н., е по-добре третиране по химичен път и след това сеитба или обработка – в зависимост каква технология се прилага в стопанството.
Източник: https://agri.bg/