Доц. д-р Маню Моравенов, изп. директор на Българската фондова борса

Развитието на деривативния пазар на БФБ е на първо място в плановете за 2022 година. Това каза доц. д-р Маню Моравенов, изп. директор на Българската фондова борса, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. „Но ние работим паралелно по много проекти на борсата. Някои от тях можем да разкрием, други – не. Със сигурност ще търсим варианти за добра комуникация с правителството и с Министерството на финансите. Има доста неизползван потенциал на регулирания пазар на България и при добра комуникация между финансовите институции и държавата има доста възможности, които да докарат нов, свеж ресурс на борсата“. „2022 година започва позитивно и очакваме продължение на развитието на пазара“.

 

 

„Включително обмисляме идеята за търговия с ДЦК, които да бъдат достъпни до физически лица. Тепърва предстои да говорим за това с Министерството на финансите. Продължаваме програмата BeamUpLab. Пазарът BEAM има своя потенциал. Към момента най-малко пет компании са близо до старта за листване на този пазар. И, разбира се, планираме развитие на BSE International пазара. Тоест – работим на всички фронтове, плюс очакването на лиценза за клиринг на газ и ток“.

БФБ и Aтинската фондова борса подписаха споразумение за развитие на български деривати. „Надяваме се през второто тримесечие на тази година вече да може да се търгува с фючърси на български акции. Имаме екшън план в рамките на следващите три месеца, който предвижда постепенно обучение и въвеждане във възможностите за търговия“, каза гостът.

„Ние работим по този проект вече повече от година. Това е липсващото звено на нашия пазар. Да, за да има добре развит деривативен пазар, е ключово да има достатъчно ликвидност. Това дълги години е спирало сериoзното отношение към внедряване на такъв пазар, защото инвестициите в него са големи и рискът дали ще има достaтъчно бизнес, за да се изплати инвестицията, е голям“. 

Фючърсите на български акции ще се търгуват на фондовата борса в Атина основно заради липсата на лицензирана клирингова къща в България. На първи етап ще се даде възможност за търговия с фючърси на определени акции и на основния индекс SOFIX. На следващ етап обмисляме и възможност за търговия с опции на български публични дружества, обяви Моравенов.

2021 година е една от най-успешните за БФБ от последните 10 години. Оборотите се удвоиха в сравнение с предходната година, като през 2020 също имаше увеличение на оборотите с близо 40%, обобщи събеседникът. „Основният индекс SOFIX нарасна с 42%, което го направи втория водещ индекс в Централна и Източна Европа след Естония, а това не се е случвало от много години насам“.

„Имаше интерес към IPO-та на по-малкия пазар BEAM, който създаде добра пазарна ниша и позиционира борсата в сегмент, където имаше глад за търсене на капитал при облекчени условия. Седем IPO-та за една година не са се случвали от повече от 15 години, от предишния бум на борсата“. 

Новият интерес, който привлякоха компаниите на пазар BEAM, доведе до увеличение с 50% на дребните инвеститори на борсата, подчерта Маню Моравенов. „Имаме над 3000 нови инвеститора само през 2021 година. Дребните инвеститори създават ликвидността и оборотите. Инвестирайки на пазара BEAM, те започнаха да се оглеждат и на другите пазари на борсата. Това доведе до активизиране доста и на основния пазар на борсата, на регулирания пазар. Някои от основните компании там, от сините чипове, направиха много големи ръстове, не само в оборотите, но и в цените“.

„Ние очакваме и увеличение на прага на BEAM пазара, което допълнително ще създаде интерес. Защото към момента на 12-месечна база може да се набират 6 млн. лв. Има предложение за изменение в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предложението е да се вдигне прага на 5 млн. евро, тоест близо 10 млн. лева. Европейският праг обаче е 8 млн. евро и има доста сериозен натиск от страна на пазарните участници да се вдигне прага на нивото на европейския праг, което би означавало до 16 млн. лева“. 

Пазарът BEAM има още потенциал за набиране на капитал, но всъщност е първата стъпка към големите пазари. Всяка компания, която иска да направи голямо развитие и евентуално листване на по-голяма борса, трябва да мине през следващата стъпка, сподели Моравенов.

„Допълнително пазарът BSE International създаде още близо 200 нови инструмента на борсата, а всеки един пазар, независимо какъв е, трябва да предложи стока и колкото повече стока и по-разнообразна има, толкова по-големи обороти се очакват. Точно това е ролята на BSE International. Той дава допълнителна стока на борсата, която е първо – качествена и второ – много ликвидна. Само за няколко месеца ние имаме над 10 млн. оборот на този пазар, а моите очаквания са за поне десет пъти по-голям оборот на годишна база“. 

В момента обмисляме и оглеждаме много внимателно структурирани фондове, които се наричат ETN, които инвестират в криптовалути, разкри събеседникът. „Това са фондове, листнати на борсата във Франкфурт, но инвестират в криптовалути. Оглеждаме дали има правни пречки и такива фондове да листнем на BSE Inernational“.

Каква е инфраструктурата, която е необходима в днешно време, за да се създаде пазар на деривати? Защо към момента само чрез съвместна работа с пазарите на Унгария и Гърция може да се създаде деривативен пазар в България? На какви условия ще трябва да отговарят българските акции, за да се търгуват на фючърсния пазар? 

Целия коментар вижте във видеото.

 

Източник: bloombergtv.bg/