Ентомологът проф. д-р Вили Харизанова от АУ Пловдив разказа повече за практическото приложение на полезните насекоми и бактерии в земеделието
Биоагентите навлизат все по-активно като част от растителната защита срещу вредители и присъствието им в земеделското производство ще продължи да се разраства. Предлагаме ви да прочетете втората част от разговора ни с ентомолога проф. д-р Вили Харизанова от Аграрния Университет в Пловдив, която разказа повече за практическото приложение на полезните насекоми и бактерии в земеделието.
Насекоми и бактерии идват в помощ на земеделците в растителната защита (I част)
При биоагентите е малко по-различно спрямо химическите препарати. По принципите на интегрираната растителна защита, прилагаш химически препарат само, ако установиш, че имаш неприятел в плътност над прага на икономическа вредност. Но тук става дума за живи насекоми! Ние ги пускаме и повечето от тях ще се установят. Хранейки се с различни неприятели, те снасят яйца, имат следващи поколения, създават популация… Именно това е разликата спрямо химическия препарат, който след 7 дни на слънце и дъжд спира да действа.
По отношение на превантивното прилагане – има различни видове, които не са тясно специализирани за даден неприятел. И дори да нямате голяма плътност от даден неприятел в момента, биоагентът, който се внесе, може временно да се храни с друг вредител, докато се намножи основният неприятел.
При всички биоагенти има дадена норма за колонизация. Не е доза или концентрация, както при химическите препарати…
Нормата е бройките от биоагента, достатъчни да контролират неприятели под прага на вредност. Посочено е кога да внесеш превантивно; втората норма е дадена за слабо нападение от неприятели и третата норма се дава при високо нападение от неприятели. За всеки биоагент има посочена такава информация. Има и биоагенти, които не се прилагат превантивно.
Фирмата производител на биоагента посочва нормата на базата на собствени лабораторни изследвания. На място вече, на самото поле земеделецът трябва да прецени дали има ниска плътност или висока плътност… За това се използват нормалните методи за установяване на плътност.
Много е важно, когато се взема биоагент, да е ясно за какво е подходящ той! Яйчен паразит паразитира само яйца. Ако масово са излюпени гъсениците, то този паразит, просто няма да помогне. Ларвеният паразит е по ларвите. Има и какавидни паразити, за които масово трябва да има какавиди в момента, за да имат ефект. Има и имагинални паразити. Има специализирани паразити не само за всеки вид вредител, но и за всеки стадий от развитие на насекомото. Хищниците са полифаги – не са тясно специализирани, а се хранят с различни вредители.
Абсолютно задължително е! Ролята на добрия специалист по растителна защита е да наблюдава полетата. Мониторинг… Ако се установи, че започва масово излюпване на яйцата, няма смисъл вече да използва трихограма. Трихограмата се пуска в периода в началото на снасяне на яйцата. Прави се двукратно или трикратно, за да се покрие по-дълъг период на яйцеснасяне. Трябва достатъчно време, за да могат паразитите, които са пуснати, да си намерят яйца, да ги паразитират. При второто пускане трябва да намерят новоснесени яйца, тъй като пеперудите летят и снасят яйца 20-30 дни.
Интегрираната растителна защита предполага да използваш всички познати методи, съчетани по най-целесъобразен начин. Започваш със сеитбообращение. Така веднага се решава проблемът с ключовите неприятели по културите. Прилагане на пространствена изолация – не засяваш пролетни житни в близост до зимни житни или млада люцерна близо до стара люцерна, или рапица близо до зеле… Те имат едни и същи неприятели и веднага ще се предадат към новия посев. Различните обработки на почвата унищожават голяма част от какавидите на насекомите и т.н… Това са агротехнически средства.
Има и физико-механични средства като употребата на лепливи плоскости (жълти, сини), които привличат неприятелите и те залепват за тях; капани – светлинни, водни, с различни течности и примамки.
Но едно от най-важните условия – устойчиви сортове!!! Това е абсолютно превантивен метод. Ако няма устойчив сорт, добре е поне да бъде толерантен – т.е. дори да бъде нападнат, това да не се отрази съществено на добива.
Ако питате дали пряко ги убиват като химическите… не е точно така. Но Вие споменахте по-нагоре и Зелената сделка, и Директива 128 за устойчиво използване на пестициди… Тук идва и грижата за околната среда, за опрашителите и всички полезни насекоми, за здравето на консуматора и на работещия с препарати… В този смисъл залогът е много по-висок. Не става дума само да убием някакви бройки насекоми.
Освен това трябва да се знае, че когато ги убиваме с химически препарати, ние лишаваме от храна естествените им врагове. Всъщност, ако използваме биоагенти, и не използваме химически пестициди, ние даваме шанс на полезните насекоми да се развъждат.
Има изследвания, основно в оранжерии, но и при полски култури, колко струва за сезона да произведеш една култура – с химически инсектициди или чрез биологичен контрол – сметката е еднаква. Но ползата и цената, на която ще продаваш чистите продукти е различна.
Растителната защита е “обречена” да става много по-добра, щадяща и интелигентна. Тя вече ще е с грижа за хората, заети в сектора, за околната среда, за нецеливи полезни организми. Защото не само пчелите са опрашители. В дългосрочен план новите химически пестициди, които ще излязат на пазара, ще бъдат със селективно щадящо действие за полезните насекоми.
Аз съм абсолютен оптимист! Растителната защита ще бъде от нова генерация – много модерна и много щадяща.
Снимка: Проф. д-р Вили Харизанова, снимка: личен архив
Източник: https://agri.bg/