Едно време фермерите са отглеждали различни култури, тъй като с тях са изхранвали семействата си

Отглеждането на само един вид култура в полето позволява на фермерите да използват машини, повишавайки ефективността на дейности като засаждане и прибиране на реколтата. Въпреки че доставя лъвския дял от храната в света, тази практика е сред най-противоречивите елементи на днешното земеделие, пише phys.org.

Ферма успешно комбинира земеделие и занимания за деца

Монокултурите имат своите минуси – повишава се рискът от заболявания и разпространение на вредители, тъй като те не разполагат с друга култура, животно или насекомо, което да ограничава болестите и вредителите. Това логично води до употребата на повече пестициди и хербициди, които впоследствие замърсяват реките и другите водоеми. Интензивната употреба на селскостопански химикали също така намалява количеството червеи и насекоми, които служат като храна за птиците.

Отглеждането на една и съща култура година след година намалява наличието на важни нутриенти и изтощава почвата. Макар хранителните вещества да може да се компенсират с помощта на торове, те са допълнителен разход. Освен това повишената механизация води до по-голяма употреба на горива и генериране на повече парникови емисии.

След като монокултурите водят до деградация на почвата, намалено биоразнообразие и повишен икономически риск за европейските фермери, защо те продължават да са толкова широко разпространени?

Те отговорят на три критерия, казва ученият Франк Уекотер от Великобритания, – те са мащабни, фокусирани са върху даден краен продукт и обслужват далечни пазари.

Едно време фермерите са отглеждали различни култури, тъй като с тях са изхранвали семействата си. Всяко излишество от реколтата е било възможност да припечелят допълнително.

Монокултурите се появиха, тъй като достъпът до много по-големи отдалечени пазари направи все по-изгодно профилирането. То означава по-ефективно засаждане и прибиране на реколтата, по-малко видове скъпо оборудване, по-малко работници със специализирани познания за отделните култури и засилено познаване на една верига на стойност и търговски пазар , включително всички нейни разпоредби и тарифи, обяснява Уекотер.

Повишената ефективност означава по-голяма продуктивност, по-голяма печалба. Държавните субсидии също стимулират системата на монокултурите. Те обаче все повече се свързват с негативно влияние върху околната среда, загуба на биоразнообразие, почвено здраве и парникови емисии, повече разходи и т.н.

Вече все по-масово се говори за диверсифициране. Фермерите търсят решения за отглеждане на няколко култури едновременно и адаптиране на процесите към нов начин на обработка на почвата.

Ароматните растения и техните красиви цветове например привличат полезни насекоми, а също така и туристи, което води до популяризиране на агротуризма. Така паралелно с подобряване на плодородието на почвата и биоразнообразието, се подобрява и качеството на продукцията.

Предимствата на отглеждането на няколко култури заедно не се изчерпват дотук. То спира ерозийните процеси, подобрява съхранението на въглерод в почвата и намалява количеството азот във водата. Също така осигурява по-добри условия за микробите, насекомите, влечугите, птиците и др.

 

Източник: https://agri.bg/