Снимка: архив Ройтерс
Картината на нетното предлагане ще се промени драстично през следващата година
Централните банки, най-надеждната група от купувачи на облигации в развития свят, могат да намалят покупките на дългове през следващата година с до 2 трлн. долара в четирите големи развити икономики. Това предполага значително увеличение на разходите за заеми на много правителства, пише Ройтерс.
В продължение на години, но особено след избухването на пандемията от COVID-19 през март 2020 г., централните банки ефективно поддържаха държавните разходи. Те изчистиха част от дълга, който се изля на пазарите, и предотвратиха твърде високото повишаване на доходността.
Ако обаче централните банки определят график за премахване на стимулите от ерата на пандемията, недостигът на облигации с висок рейтинг, особено в Европа, може да се превърне в излишък.
JPMorgan изчислява, че търсенето на облигации от централните банки в САЩ, Великобритания, Япония и еврозоната ще спадне с 2 трлн. долара през 2022 г. след намаление от 1,7 трлн. долара през тази година.
Банката очаква освен това доходността от 10-годишните облигации на САЩ, Германия и Великобритания да се повиши съответно със 75, 45 и 55 базисни пункта до края на 2022 г., въпреки че не уточнява влиянието на предлагането върху облигациите.
В световен мащаб JPMorgan прогнозира, че централните банки ще доведат до спад от около 3 трлн. долара в изкупуването на облигации. Това ще се отрази в средно увеличение на доходността от 20-25 базисни пункта.
„Не предполагам, че следващата година ще бъде облигационен Армагедон, но имаме период, в който инфлацията все още е упорито висока, централните банки са зад кривата по отношение на повишаването на лихвените проценти и в същото време има голямо нетно предлагане“, казва Крейг Инч, ръководител на отдела за лихви и пари в Royal London Asset Management.
„Това е доста опияняващ микс за пазарите на облигации“, допълва той.
Федералният резерв на САЩ ще сложи край на постепенното премахване на месечните си покупки за 120 млрд. долара през март. Схемата на Английската централна банка (АЦБ) за изкупуване на облигации на стойност 895 млрд. паунда (1,8 трлн. долара) приключва този месец, а програмата за спешно изкупуване заради пандемията на Европейската централна банка (ЕЦБ) на стойност 1,85 трлн. евро изтича през март.
Централните банки няма да изчезнат от пазарите. За да компенсира изтеглянето на PEPP, ЕЦБ временно ще удвои съществуващите месечни стимули до 40 млрд. евро. И тя, и Фед, и АЦБ ще продължат да връщат обратно постъпленията от падежиращите облигации на пазарите.
Като цяло обаче ефектът е отрицателен. Великобритания може да бъде най-засегнатият пазар. ING прогнозира, че частните инвеститори ще трябва да поемат британски правителствени облигации с фиксирана лихва на нетна стойност 110 млрд. паунда през 2022 г. при само 14 млрд. паунда тази година. През 2021 г. британската централна банка изкупи облигации за почти 170 млрд. паунда.
АЦБ планира да спре реинвестирането на постъпленията от падежния дълг, след като лихвените проценти достигнат 0,5% – ниво, което е възможно до средата на 2022 г. След като лихвите достигнат 1%, институцията може да обмисли продажбата на облигациите, които притежава.
Плановете за брутни държавни заеми на Обединеното кралство предполагат средно 120 млрд. паунда годишно нетно емитиране през следващите четири години – нива, невиждани от 2011 г. Очаква се доходността по 10-годишните книжа да се удвои до края на 2022 г. от приблизително 0,75% сега.
Това е в ярък контраст с преди година, когато централните банки засилваха печатането на пари.
В еврозоната премията за доходност може да се повиши с 20-30 базисни пункта, според Ралф Пройсер, международен ръководител на лихвените проучвания в BofA.
„Ако пазарите са прави, при пълен край на покупките на активи през следващата година лихвеният шок ще е още по-голям и рискува да заеме значителна част от положително нетно емитиране, което ще трябва да поемем за първи път след европейската дългова криза“, допълва Пройсер.
„Спредовете в Европа не отразяват това“, казва още той.
Франция изглежда особено уязвима. Страната плаща минимална премия от 35 базисни точки спрямо Германия, по-малко от една четвърт от тази на Италия. Според Unicredit тя ще има най-големия обем дълг, който не е покрит от покупките на ЕЦБ – около 120 млрд. евро през 2022 г.
Общото предлагане на облигации в Европа, включително облигации на Европейския съюз, ще бъде най-високото от 2015 г. насам – 157 млрд. евро, според Камий дьо Курсел, ръководител на стратегията на BNP Paribas за лихвените проценти на G10, Европа.
„Картината на нетното предлагане ще се промени драстично през следващата година заради силното забавяне на покупките от централната банка и в светлината на факта, че брутното предлагане все още ще остане сравнително повишено“, допълва тя.
Анализаторите на ING казват, че прекратяването на покупките на Фед, възлизащи на 1 трлн. долара годишно, ще бъде компенсирано от спад от 1,5 трлн. долара в нетните емисии на Министерството на финансите, т.е. ще има чувствителен спад на нетното предлагане.
С постоянното задгранично търсене на държавни ценни книжа това трябва да ограничи ръста на доходността по 10-годишните облигации. Според проучване на Ройтерс доходността ще достигне 2,08% в края на 2022 г., докато повечето банки очакват около 2,25%. Това е с около 85 пункта по-високо от сега, независимо от свиването на програмата на Фед за покупка на дългове и трите очаквани увеличения на лихвите догодина.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
Източник: https://www.investor.bg/