Може да се наложи те да натиснат спирачката по-силно, тъй като много от предишните рестриктивни сили сега действат като ускорители
Ако приемем, че ограниченията, необходими за овладяването на омикрон варианта на Covid, се окажат както временни, така и лимитирани, тогава през 2022 г. редица централни банки от развития свят ще започнат процеса на нормализиране на лихвите. Въпросът е докъде могат да стигнат, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка на JPMorgan Asset Management.
Според пазарите на облигации отговорът е не много далеч. В момента пазарът очаква Федералният резерв на САЩ да повиши основната си лихва до само 1,6%. Това е много по-песимистично от прогнозата на самия Фед, който вижда дългосрочната си лихва на ниво от 2,5 процента.
Траекторията на лихвения процент на Английската централна банка (АЦБ) е още по-интересна. Очаква се нейната основна лихва да се повиши до 1% в началото на 2023 г., но до 2025 г. да спадне обратно до 0,7%. Почти не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне лихвите по депозитите на банките на положителна територия.
Защо пазарът на облигации е толкова песимистичен по отношение на нивото, което могат да достигнат лихвените проценти?
Инвеститорите могат да посочат дълготрайни фактори с узряването на икономиките. Влошената демография и слабата производителност, които спъват растежа на предлагането, със сигурност оказват натиск за намаляване на лихвените проценти през последните десетилетия. Но тези дългосрочни тенденции не са се влошили след пандемията. Всъщност, възможно е технологичният напредък, предизвикан от пандемията, да е повишил производителността.
Следователно инвеститорите вероятно разчитат на циклични преценки. Подозирам, че опитът от миналия цикъл оцветява възприятията на инвеститорите за предстоящия цикъл на затягане на монетарната политика, като се има предвид ограниченото затягане на централните банки в развития свят, осъществено преди пандемията.
Но бих предупредила да не се използва миналият цикъл на затягане като модел за предстоящия по три причини.
Първо, лихвената чувствителност на сектора на домакинствата вероятно е намаляла. Това се дължи на комбинация от по-малко дълг и повече заеми при дългосрочни ниски фиксирани лихви. В САЩ дългът на домакинствата като процент от брутния вътрешен продукт е спаднал от 99% през 2007 г. на 79% днес. Бумът в рефинансирането на ипотечни кредити през последните две години доведе до това, че домакинствата си гарантираха 30-годишни фиксирани лихви от едва 2,7 на сто.
В Обединеното кралство дългът на домакинствата спрямо БВП се понижи от 97% на 87%. И домакинствата все повече се обръщат към дългосрочни заеми с фиксиран лихвен процент. Независимо от това какво прави АЦБ с лихвите, тези домакинства са защитили вноските си по ипотечни кредити.
Второ, фискалната политика действа като стимул за растежа и ще продължи да го прави през следващите години. Това е в рязък контраст с голяма част от последното десетилетие, когато голям приоритет беше намаляването на публичния дълг, натрупан след финансовата криза. След пандемията правителствата промениха курса и не виждам връщане към строгите икономии. След като издадоха рекордно високи нива на дълг при рекордно ниски лихви, те вече нямат страх от задлъжняване. Приоритетите се изместиха към по-добро изграждане и осигуряване на инфраструктурата, необходима за улесняване на прехода към нисковъглеродна икономика. САЩ, еврозоната и Великобритания вече обявиха значителни многогодишни инвестиционни планове.
Трето, геополитическата несигурност е малко вероятно да засегне растежа, както беше през последния цикъл. Когато Фед се опитваше да повиши лихвите през 2018 г., тогава президентът на САЩ Доналд Тръмп бе въвлечен в непредвидима търговска война с Китай. Голяма част от забавянето на икономическата активност, което видяхме в последния цикъл на затягане на Фед, беше при инвестициите, което смятам, че се дължеше повече на несигурността в търговията, отколкото на по-високите лихвени проценти.
Нещата не бяха много по-добри в Европа. Брекзит беше тъмен облак над Обединеното кралство и ЕС. Това беше в допълнение към напрежението между Северна и Южна Европа, което се точи от кризата с държавния дълг насам. Въпреки че 2022 г. няма да бъде лишена от геополитически събития, не виждам нито едно от тях да е толкова разрушително, колкото тези, които се случиха преди пандемията.
Казано по-просто, в миналия цикъл комбинацията от висока задлъжнялост на домакинствата, строги фискални икономии и геополитическа несигурност действаше като спирачка за търсенето. Следователно централните банки не трябваше да прилагат голям допълнителен натиск за значителното му забавяне.
Но много от тези предишни рестриктивни сили сега действат като ускорители. Може да се наложи централните банки да натиснат спирачката по-силно.
Инвеститорите трябва да са много наясно какво може да означава това за позициите в държавни облигации. Ако съм права, през следващите години държавните облигации ще се окажат всичко друго, но не и „безрисковите активи“ в нашите портфейли, за каквито традиционно се смятат.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Източник: https://www.investor.bg/