Снимка: Bloomberg

Спредът между дългосрочните и краткосрочните облигации се стеснява бързо още преди да е започнало вдигането на лихвите

Ръководителите на Федералния резерв, които сега са в период на самоналожено мълчание преди решението си от 15 декември, ясно изразиха акцента в своята политика. Те вече не се чувстват комфортно с текущото ниво на инфлация и са готови да прекратят покупките на облигации (което предхожда вдигането на лихвите – бел. прев.) по-рано, отколкото се очакваше преди, за да се поставят в позиция да повишат лихвените проценти, за да се борят с ценовия натиск, пише за Bloomberg Брайън Чъпата, CFA.

С тази рязка промяна те потенциално си създадоха друг проблем: насърчаване на педантичните търговци на облигации да изпреварят техните действия, като променят формата на кривата на доходността на пазара на ДЦК в САЩ.

Спредът в доходността между 10-годишните и 2-годишните държавни ценни книжа се сви до 0,74 процентни пункта в края на миналата седмица, най-малкият от декември 2020 г. и спад спрямо 1,13 пункта само преди месец. Накланянето на кривата между 5- и 30-годишните доходности е още по-драстично: спредът достигна 0,535 процентни пункта, най-малкият от пазарния срив през март 2020 г. и двоен спад спрямо 1,12 пункта в началото на октомври. Кривата в сегмента от 7 до 10 години е само на една стъпка от обръщане, докато тази между 20- и 30-годишните облигации е обърната от седмици.

По-плоската крива на доходността в САЩ не е чак толкова изненадваща, когато Фед става все по-рестриктивно настроен. Логиката е достатъчно ясна: централните банкери ще повишат лихвените проценти, за да охладят търсенето, повишавайки доходността на облигациите с по-къс матуритет, докато потенциалният удар върху бъдещите инфлация и растеж ще насърчи инвеститорите да купуват облигации с по-дълъг срок, като по този начин понижават доходността им. Съществуват и ефекти между активите, с перспективата затягането на паричната политика да удари високолетящите технологични акции, тласкайки повече инвеститори към активите убежища.

Но мащабът на този ход, особено след като Фед дори още не е започнал да повишава лихвите, може да изнерви леко регулаторите.

За да разберете колко извънредни са текущите нива в исторически план, помислете, че когато централната банка започна сериозно своя последен цикъл на затягане в края на 2016 г., кривата на доходността между 5 и 30 години достигна сегашното си ниво, едва след като Фед повиши лихвата по федералните фондове до диапазон от 1,25-1,50% през декември 2017 г.. Кривата от 7 до 10 години не достигна сегашната си стойност до 2018 г.

Това със сигурност е загадка. За щастие Фед има очевиден начин да се опита да изправи кривата на доходността: да остави облигациите в портфейла му да падежират, както започна да прави в края на 2017 г.

Президентът на клона на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард, който в средата на ноември подкрепи фокуса на централната банка към по-бърз темп на намаляване на покупките на облигации, също изпревари този въпрос. На 16 ноември, в коментар, който до голяма степен беше игнориран по това време, той заяви, че регулаторът може да допусне снижаване на баланса си в края на намаляването на покупките. В този момент, след по-малко от две седмици след решението на Фед за прекратяване покупките на активи до юни, изглеждаше странно да се говори за съкращаване на вложенията му. Сега, с рязкото накланяне на кривите на доходността, това е тема, достойна за разговор като начин за поддържане на дългосрочната доходност. Булард спомена тази идея отново в петък след ноемврийския доклад за заетостта, когато доходността на 30-годишните облигации падна с цели 0,10 процентни пункта до оскъдните 1,66%.

Трудно е да се види как подобно решение ще наруши функционирането на пазара на ДЦК, като се има предвид обилната ликвидност, наводняваща финансовата система. Механизмът за обратни репа на Фед, мания на някои трейдъри в Reddit (инвестиционен форум – бел. прев.), все още възлиза на повече от 1,4 трилиона долара кеш на ден – по същество неутрализирайки количественото облекчаване на централната банка. Оставянето на облигации да изтекат от баланса й, понякога наричано „количествено затягане“, би послужило за противодействие на голямото използване на механизма.

Последния път, когато Фед намали размера на баланса си, това предизвика непреднамерено свиване на репо пазарите през септември 2019 г. Това изглежда малко вероятно да се случи отново. Централната банка работи върху стартирането на постоянен репо механизъм, който би служил като предпазна мярка в такива ситуации, за да предотврати покачването на лихвите. Президентът на Фед в Кливлънд Лорета Местър отбеляза през октомври, че банките могат да поддържат по-ниски нива на ликвидност в бъдеще, знаейки, че винаги могат да се обърнат към Фед – една от причините, поради които тя каза, че подкрепя баланса да се сведе до по-нормално ниво – каквото и да означава това след балонизирането по време на Covid.

Добавянето на този лост ще даде на Фед още повече възможности за следващата година. Да не забравяме, че централната банка трябва да покрие тест от три части, за да определи дали да повиши лихвените проценти от близо до нулата, две от които са за инфлацията, а една – относно достигането на мъгливата „максимална заетост“. Да предположим, че ръководителите на Фед чувстват, че трябва да затегнат политиката си през първата половина на следващата година, за да преодолеят ценовия натиск, но не вярват, че критериите за пазара на труда са изпълнени. Началото на съкращаването на баланса би било добър начин за заобикаляне на това и за спечелване на известно време преди да започне повишаването на лихвите.

„Мисля, че трябва да бъдем гъвкави“, каза Булард миналата седмица в отговор на въпрос дали увеличението на лихвения процент трябва да бъде опция на срещата през март. „Много бих искал да мисля, че ще подновим присъствените срещи много скоро, в случай че имаме нужда от тях. Но в този момент това е само опция.“

Накланянето на кривите на доходността дава на Фед по-малко гъвкавост. Един от начините е регулаторите да продължат с постепенно повишаване на лихвите, без да се смущават, уверени, че пазарът на облигации е отишъл твърде далеч, докато наблюдателите на пазара на труда казват, че възстановяването е „в ход“ и икономиката „процъфтява в момента“. В момента рискът от обръщане на най-следените криви (2-10 и 5-30 години) през 2022 г. е сравнително нисък, при условие че централната банка леко докосва спирачката, вместо да скача върху нея. Но трейдърите, както обикновено правят, ще тестват предела.

Инициирането на план за снижаване на баланса на Фед, ако това продължи и след като намаляването на покупките приключи, е контрамярка с малко минуси. Отправянето на послание очевидно е трудно сега, като се има предвид, че Фед все още купува облигации за 90 милиарда долара на месец. Но не се учудвайте, ако повече регулатори започнат да говорят за това след няколко месеца, особено ако кривите на доходността все още причиняват главоболия в централната банка.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Източник: https://www.investor.bg/