Снимка: Pixabay

В големи градове у нас жилищата са крайно недостъпни за домакинствата със средни доходи през 2020 г.

Цената на жилищата най-вероятно ще продължи да се отдалечава от фундамента на доходите. Пандемията и по-високите цени на строителните материали допълнително ще влошат достъпността на жилищата през 2021 г. Колкото по-голямо е населеното място в България, толкова по-недостъпни са жилищата за домакинствата със средни доходи. Това сочи анализ на УниКредит Булбанк, чийто резултати бяха коментирани от Кристофор Павлов, главен икономист на банката в ефира на предаването „В развитие“ Bloomberg TV Bulgaria.

Разходите за наем, изплащане на ипотека за жилища би трябвало да влязат като компонента в изчисляването на потребителската инфлация, смята Павлов.

„Това вече се направи в няколко развити икономики, като се даде повече тежест на компоненти, свързани с цените на жилища и с разходите на домакинствата да посрещнат жилищните им нужди. В България има и друга причина – повече от хората живеят в жилища, които притежават. Притежаването на жилище е по-важно за българите отколкото за редица други развити икономики. Разходите за посрещане на жилищните нужди трябва да намерят по-голяма тежест в изчисляването на общото инфлационно ниво“, коментира гостът.

В четири от петте най-големи града в страната – София, Пловдив, Варна и Бургас, жилищата са крайно недостъпни за домакинствата със средни доходи през 2020 г., сочат данните от доклада. На национално ниво жилищата са достъпни за 20% от домакинствата с най-високи доходи, а за 50% от домакинствата с най-ниски доходи жилищата са крайно недостъпни.

Жилищата са „умерено недостъпни“, когато спестяванията достигат между 3,1 и 4 пъти годишния брутен доход, а са  „сериозно недостъпни“, когато средните домакинства трябва да спестяват между 4,1 и 5 пъти годишния си брутен доход, за да си купят средно жилище от 73 кв. м.

Може да се откроят два цикъла с цените на имотите в България – първият обхваща периода от 1998 до 2014 г., а вторият започва през 2015 г.

„Циклите с цените на жилищата са много по-продължителни от общите икономическите цикли, като често продължават 15 – 20 г.“, отбеляза Павлов. Първият цикъл започва с имоти, които са умерено достъпни като съотношение с доходите, докато в началото на настоящия имотите са „умерено недостъпни“ като цени.

„Ако този цикъл следва еволюцията на предишния, може следващият цикъл да започне с още по-недостъпни жилища“, каза Павлов.

През 2021 г. скоростта, с която нарастват цените на жилищата се е увеличила, което се дължи както на по-ниския темп през 2020 г. заради пандемията, така и на растящите цени на строителните материали. „В България не наблюдаваме – както в САЩ и други развити икономики, повишено търсене на жилища през пандемията, което може да се свързва с по-голямата несигурност за икономиката в страната“, каза Павлов.

Достъпността на жилищата за населението е свързана с много позитиви за икономиката, смята Павлов.

„Това спомага за общото благосъстояние на домакинствата, за по-добро здраве, създава повече възможности за работа и по-стабилни общества… Опасните моменти за икономиката идват, когато цените на жилищата започват да се откъсват от фундамента на преобладаващите доходи“, коментира гостът.

Повече за заключенията от проучването на имотния сектор в България може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Евгения Маринова

Източник: https://www.investor.bg/

 

 

Категория: 
Ключови думи: