Снимка: Bloomberg
Пазарите са крехки и напът да бъдат много волатилни през следващата година
Нищо не напомня повече за Коледа на финансовите журналисти от публикуването на първите прогнози за 2022 г. от финансовите институции. Ето защо мога да ви кажа с пълна сигурност, че е почти Коледа – и че според повечето от тези, които си изкарват прехраната на фондовия пазар, не е необходимо да прекарвате празника, тревожейки се за акциите. Според тях има повече добри новини, отколкото лоши, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.
Проблемите във веригата за доставки също вероятно ще се облекчат през 2022 г., нещо, което едновременно ще позволи възстановяване на запасите (което стимулира ръста на брутния вътрешен продукт) и ще понижи инфлацията – за която пазарите така или иначе не се притесняват много. Ние също така, както се казва в една бележка на Invesco, „живеем в един от най-забележителните периоди на промени в историята“, като дигитализацията на всичко създава необикновени нови индустрии, а медицински напредък носи удивителни нови начини за лечение на заболявания.
Ами Covid? До следващата година може да се окаже, че разширеното използване на високоефективни антивирусни хапчета ще избута пандемията надолу в списъка с неща, за които всеки трябва да се тревожи. Съберете всичко това и глобалният растеж вероятно ще бъде над 4% през следващата година – доста над обичайното през последното десетилетие. Казват ни също, че това е тъкмо фонът, който подкрепя цените на акциите.
Анализаторите от Barclays отбелязват, че тази година се характеризира с непрекъснато повишаване на печалбите – компаниите просто продължават да се справят по-добре, отколкото очакваме. Това, казват те, вероятно ще продължи да се случва, отчасти заради добрия растеж, но и защото Covid „смаза конкуренцията“ – начинът, по който пандемията „непропорционално навреди на малкия и среден бизнес“ означава, че може да е настъпила промяна в дела на приходите, насочвани към по-големите (листнати) компании от по-малките (нелистнати) фирми. И така: пазарите са достатъчно твърди, за да отхвърлят повечето опасения. Можете да продължите с коледното пазаруване. Тук няма за какво да се притеснявате.
Много от този анализ е напълно логичен. Но въпреки това има няколко проблема с него. Той игнорира политическия риск, цените и капиталовия цикъл.
Да вземем първо рискът, свързан с монетарната политика. Възможно е през следващата година инфлацията да се забави, но истината е, че никой не е напълно сигурен как наистина работи тя. Напълно възможно е централните банки да са имали роля в поддържането на ниска инфлация през последните 20 години. Но е също толкова вероятно – дори повече – ниската инфлация да беше по-скоро ефект от вълната на глобализация и евтината работна ръка, която последва влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. и разширяването на ЕС.
Ако това е вярно, идеята, че централните банки могат да я ограничат само чрез увеличение на лихвения процент с 0,25 процентни пункта, е смешна. Може да се окаже, че те трябва или да приемат инфлацията, или действително да повишат лихвите над нивата на инфлацията, за да я обуздаят. Това не присъства в ничии прогнози.
Относно цените. Пазарите са крехки, когато са скъпи, каквито като цяло са сега – до голяма степен защото не всички участници наистина вярват на всичко в пазарните перспективи.
Всички знаем, че бъдещата възвръщаемост е функция от днешната цена. И това е добре, ако можем да се уверим, че печалбите скоро ще се повишат толкова много, че оценките ще се понижат, без да се налага да губим пари. Но не е добре, когато увереността поема дори и най-малкия удар.
Това е нещо, което видяхме много ясно в петък с паниката на пазара заради съобщенията за новия вариант на Covid (Омикрон – бел. прев.) Ако глобалните пазари бяха евтини и устойчиви, фактът, че не знаем дали новият вариант е лош (по-заразен и по-смъртоносен) или добър (по-заразен, но по-лек), нямаше да има ефект върху тях. Британският индекс FTSE 100 нямаше да спадне с 3 процента до обяд.
И накрая, помислете за капиталовия цикъл. Има задължителна книга за всеки етап от пазарната лудост. В момента това би трябвало да бъде „Капиталова възвръщаемост: Инвестиране през капиталовия цикъл”, колекция от есета, редактирана от Едуърд Чанслър. Идеята тук е проста: трябва да гледате колко капитал се насочва в даден сектор, вместо да се фокусирате само върху цената. Колкото повече капитал има, толкова по-вероятно е секторът да претърпи свръхпредлагане и срив на цените.
В момента е лесно да се видят онези сектори, в които капиталът изглежда едновременно изобилен и неограничен (възобновяемата енергия е очевиден пример), както е и лесно да се види къде той не е бил такъв от известно време (например старата енергия и добивната промишленост). Това е комбинация, която би трябвало да направи инвестирането едновременно по-трудно (рисковете са големи) и по-лесно (има очевидни възможности).
И така, какви всъщност трябва да бъдат очакванията за 2022 г.? Че пазарите са крехки и напът да бъдат много волатилни. Че може да предстоят добри времена, но че много цени вече калкулират 20-годишен пазарен купон. И че може би инвеститорите трябва да се ориентират към по-евтини сектори и по-специално към тези с недостатъчно капитал, от които се оказва, че имаме нужда толкова, колкото винаги.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
Източник: https://www.investor.bg/