Да стартираш собствен бизнес с банков кредит? Задачата изглежда трудна, дори невъзможна, особено ако става дума за технологичен стартъп.

Като цяло традиционните финансови институции не поставят стартъпите като някакъв приоритет. По отношение на класическите стартъпи, които са високотехнологични, няма някакви специални продукти„, коментира пред „Банкеръ“ Натаниел Стефанов, който е член на борда на Българската стартъп асоциация (BESCO).

Той даде пример с търговска банка, която преди време е представила свой продукт като преференциален за технологични стартиращи предприятия, но се е оказало, че става дума за традиционен бизнес кредит.

Елементарното търсене в Google ни препраща по-скоро към реклами на фирми, специализирани в кредитирането, отколкото да насочва към надеждна информация за получаване на подобно финансиране. При още по-подробен преглед на сайтовете на банките, опериращи в България, се оказва, че немного кредитни институции предлагат продукти за начинаещи предприемачи. Но все пак има няколко.

Какво предлагат банките

Първата оферта, на която се натъкваме, е за „многоцелеви кредит за стартиращ бизнес, с дълъг срок на издължаване, за закупуване на оборудване и стоки„. Като негови предимства банката, която го предлага, изтъква бърза процедура на одобрение и срок на издължаване до 10 години, независимо от целта на кредита. На страница няма посочена информация за лихвения процент, дори ориентировъчен, но от характеристиките на продукта се подразбира, че обезпечението по заема следва да е недвижим имот. Конкретно, банката посочва, че: „максималният размер на кредита е до 50% от пазарната стойност на недвижим имот. При финансиране на жилищен имот или офис в монолитна сграда – максимум 50 000 лева или съответната равностойност в евро„.

Втората банкова оферта за стартиращ бизнес е малко по-подробна. В нея е посочена възможност за получаване на необезпечен кредит в размер до 50 000 лева. Логично, ако все пак заемът бъде обезпечен условията стават значително по-изгодни.  Например срокът на погасяване е до 25 години с ипотечно обезпечение, до 10 години при кредити с друго обезпечение и до 7 години при необезпечени кредити или съдлъжничество от собствениците и управителите. Предлага се гратисен период до 6 месеца или до 9 месеца при сезонен бизнес.

Лихвените условия също варират в широк диапазон – от 3.12% годишна лихва при кредити с ипотечно обезпечение до 6.95% годишна лихва при кредити без изискване за обезпечение. Любопитното е, че банката обещава и възможност за допълнителна лихвена преференция за клиенти, които ползват и други продукти, но при необезпечен кредит иска и 20% самоучастие.

Колкото до погасяването, то може да бъде на равни месечни вноски, на равни вноски по главницата или с конкретизиран погасителен план, когато кредитополучателят развива бизнес със сезонен характер.

Третата оферта, която разглеждаме е сходна на втората. И при нея се предлага възможност за ползване до 50 000 лева кредит за фирми с по-малко от 1 година дейност, за текущи бизнес нужди без обезпечение. Срокът на този кредит е до 60 месеца, ако се ползва за  покупка на апаратура, машини и оборудване, или до 96 месеца, ако е за текущи нужди. Гратисният период за главницата е до 6 месеца при покупка на имот, машини или за финансиране на текущи бизнес нужди.

Хубаво е, че вече се предлагат кредити без обезпечения и ако става дума за някоя малка идея, 50 000 лв. е една добра сума. Може би пазарът е по-добър, отколкото преди 3-4 години. Но за мен част от причината е, че в момента има страшно много пари на пазара, които банките се чудят какво да ги правят. Реално достъпът и условията могат да бъдат много по-улеснени, като един от начините е самите банки да разбират по-добре през какво минава едно стартиращо предприятие. Засега банките не влизат в самия процес. Ако целта е това нещо да стане приоритет банките ще могат да инвестират парите си при много по-голяма възвръщаемост, а компаниите ще могат по-лесно да си намират финансиране„, посочи още Натаниел Стефанов.

Има ли реални алтернативи

В случай че начинаещите предприемачи смятат, че рискът да обезпечиш кредита си имот или да влезеш като съдлъжик е прекалено голям, пред тях практически не остават много възможности. Едната е да разполагат със собствени средства, за да финансират старта на бизнеса си. Другата е потърсят потребителски кредит, който да комбинират със собствени спестявания. Това обаче е по-неизгоден вариант, защото лихвите в този сегмент са по-високи.

Актуалната лихвена статистика на БНБ показва, че в края на септември средният лихвен процент при потребителските кредити е на ниво от 8.40%, докато средната лихва по бизнес кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, е едва 3.12 процента.

Последната опция пред прохождащите предприемачи,

е набиране на стартов капитал с помощта на инвеститори. В този случай целта е да успееш да продадеш добре идеята за бизнеса си на точните хора и да ги убедиш да инвестират техните средства в нея. Набирането на капитал може да бъде извършено чрез частни инвеститори или чрез публично предлагане. Първичното публично предлагане предполага приемането на публичен статут от целевата компания и регистрирането на акциите й за търговия на регулиран пазар, за което също са нужни средства. Предвид малкия оборот на БФБ обаче е спорно дали тази тактика ще донесе успех.

Неприятното заключение е, че страната ни иска да има високо иновативни стартиращи компании, но банките нямат продукти за финанасиране на участие в тях с дялов капитал. Практически няма и голяма комуникация с рисковите фондове. Всъщност повечето банкови продукти са насочени към предоставяне на оборотен капитал или мостови заеми.

Напоследък популярност набират

платформите за краудфъндинг.

Те предоставят на предприемача платформа, в която споделя какъв е бизнес плана  му и какви ще са продуктите му, за които търси съфинансиране. В тях участват и множество инвеститори, които могат да заявяват готовност да инвестират в бизнеса му под формата на дарения. По-популярната опция е инвестиция срещу акции. Тя позволява на участниците да станат частни собственици в компанията, която търси финансиране. Като собственици на акции, инвеститорите получават финансова възвръщаемост на инвестициите си и в крайна сметка получават част от печалбата под формата на дивидент. За съжаление обаче този метод за набиране на стартов капитал е сравнително нов за България и шансовете сякаш са лимитирани, макар да има и успешни примери.

Има български компании, които могат да правят краудфъндинг, но в чужбина. Има малък сегмент български потребители, които са склонни да подкрепят проекти на този принцип. Ако представлявате компания, която предлага продукт за световния пазар, а не за българския, краудфъндингът е страхотен начин да получиш финансиране. Ако искаш да реализираш проект само за българския пазар, по-скоро няма да се случи. Нашият пазар е малък и като брой потребители, и като платежоспособност, и като култура„, обобщи Натаниел Стефанов.

 

Автор
Атанаси Петров

Източник: https://www.banker.bg/