Снимка: Bloomberg

Липсата на дискусия относно рекордно ниската реална доходност върху ДЦК е грешка

Когато Федералният резерв публикува полугодишния си доклад за финансовата стабилност през май, аз написах, че централната банка се е доближила възможно най-близо до идентифицирането на „балон“. Така че, представете си какво бих могъл да кажа за последната актуализация на Фед, която беше пусната в понеделник, пише за Bloomberg Брайън Чапата, CFA.

В края на краищата, за шестте месеца след първия доклад, индексът S&P 500 напредна с 13%, биткойн достигна безпрецедентни висоти, като по-широкият крипто пазар надхвърли 3 трилиона долара като размер и дори компаниите за придобиване със специално предназначение (SPACs) успяха да постигнат печалби. Ако пазарите не бяха в балон през май, със сигурност изглежда, че сега са в такъв. И въпреки това Фед не показва неотложност да направи нещо, за да управлява този риск.

По-специално решението на централната банка да забави затягането на паричната политика има последствия за коригираните с инфлацията лихвени проценти по американския дълг, тъй като търговците на облигации скоро очакват по-бърз ръст на цените за по-дълго. Доходността на 30-годишните държавни ценни книжа, защитени от инфлацията (TIPS), падна до рекордно ниските -0,578% във вторник, отразявайки разликата между доходността на номиналната дълга облигация (1,82%) и оценката на пазара за годишния ръст на цените през следващите три десетилетия (2,4%). Преди пандемията от ковид 30-годишната реална доходност никога не е бе падала под нулата.

Реалните доходности са една от най-честите обосновки защо акциите продължават да поставят рекорди и да се противопоставят на гравитацията. Те са основна част от тезата „Няма алтернатива“: Защо да притежавате облигации, които дори няма да донесат положителна възвръщаемост след инфлацията? Вместо това може да хвърлите пари за скъпи акции, след като компаниите поне имат шанса да пренесат увеличението на разходите към потребителите и да подкрепят маржовете си на печалба.

Мат Кинг от Citigroup обобщи текущата динамика в скорошен подкаст:

„Инвеститорите почти бяха свикнати на следното: О, не гледайте фундамента, той няма нищо общо с пазарната цена. Важни са само стимулите и реалната доходност. Но те виждат реалната доходност обратно на дъното и си казват, добре, следователно няма за какво да се притесняваме.

Дългосрочната и малко страшна история е, че последните няколко цикъла всъщност не минаха по план. В нито един момент, поне досега, централните банки не трябваше да повишават лихвите, за да охладят прегряващата икономика. Това, което предизвика рецесиите, беше случайно спукване на балоните при активите. И страшното е, че всеки път ставаше въпрос за по-ниско ниво на реална доходност, което е задействало спукването на балоните. И почти сякаш се изисква все по-ниско ниво на реална доходност или все по-голяма и по-голяма степен на стимули, за да държат инвеститорите фундаментално скъпи активи.“

Очевидно не това е, което Фед иска да чуе. Регулаторите са чувствителни към слабото възстановяване от пандемичния шок и изглежда възнамеряват да поддържат повишено потребителското търсене, дори ако това означава да оставят инфлацията да се нагорещи. Това помага да се обясни защо, дори и при най-лесните финансови условия, които е имало, централната банка съвсем лекичко отстъпва от своите извънредни покупки на активи за 120 милиарда долара месечно, което вероятно ще отложи вдигането на лихвите с поне осем месеца.

Един често срещан рефрен от инвеститорите звучи горе-долу така: Колкото по-дълго Фед толерира отрицателна реална доходност, за да тласне акциите към нови рекорди, толкова по-болезнено може да бъде, когато най-накрая реши да повиши лихвените проценти. Звучи като типичните мърморене и предпазливост относно Фед – докато не осъзнаете колко много американците разчитат на постоянните печалби от борсата.

Според собствено проучване на Фед за потребителските финанси от 2019 г., 47,8% от американците под 35 години имат преки или косвени вложения в акции, което е най-големият дял от 2001 г. Това е логично. Както централната банка отбеляза в доклада си от понеделник, „тъй като акциите имат по-висока волатилност и очаквана възвръщаемост от много други финансови активи, те обикновено са по-привлекателни за по-младите и по-толерантни към риска инвеститори“. И още, „достъпът до възможности за търговия на дребно с акции се е разширил през последното десетилетие. Един от факторите, допринасящи за това, е премахването на комисионните за търговия в големите брокерски компании.“

Но тъй като Фед бе заседнал близо до нулевата долна граница на лихвените проценти толкова дълго, изглежда той е променил възгледите и на по-старите инвеститори. Около 51,5% от тези, които са на възраст от 65 до 74 години, държат акции под някаква форма към 2019 г., в сравнение с едва 30% през 1992 г. А за тези на 75 и повече години, акциите никога преди не са представлявали по-голям дял от общите им финансови активи – 54,9%. Веднъж се живее, наистина.

Тази промяна има потенциално дестабилизиращи последици, тъй като е логично, че по-възрастните инвеститори биха били по-обезпокоени за запазване на печалбите по време на всеки пазарен срив. По-рано тази година професорите по финанси Ксавие Габаи и Ралф Койджен спечелиха наградата AQR Insight за 2021 г. за статия, озаглавена „В търсене на произхода на финансовите колебания: Хипотезата за нееластични пазари“. В нея те твърдят, че 1 долар, вложен в акции, има „ефект на мултиплициране“, който ще увеличи пазарната стойност на всички акции с около 5 долара, като обратното също е вярно, дори и да не се основава на никаква информация. „Съвкупният фондов пазар е изненадващо ценово нееластичен, така че потоците към и от пазара имат значително влияние върху цените и рисковите премии“, заключават Габаи и Койджен.

Този вид втурване към изхода е точно това, което тревожи централните банкери. „Цените на активите остават уязвими на значителни спадове, ако нагласата на инвеститорите към риска се влоши“, заяви Фед в своя доклад за финансовата стабилност. Бавният напредък в овладяването на вируса и забавянето на икономическото възстановяване също бяха посочени като опасения. Дълбоко отрицателната реална доходност, от друга страна, едва заслужи споменаване, въпреки че малцина поставят под въпрос значението й за поддържането на натоварената с дългове финансова система.

Междувременно най-цитираният потенциален шок през следващите 12 до 18 месеца е устойчивата инфлация и затягането на монетарната политика. В понеделник отделна публикация на клона на Федералния резерв в Ню Йорк показа, че средните едногодишни очаквания на потребителите за инфлацията продължават да нарастват до над 5,7%. Докато някои централни банкери се придържат към предишните си възгледи, че увеличението на лихвите няма да е необходимо до 2023 г., други изглеждат по-склонни да затегнат политиката от следващата година.

Ангажиментът на Фед да поддържа адаптивна политика, докато икономиката достигне максимална заетост, е благородно намерение. Но като пренебрегва промяната в динамиката между пазара на труда и инфлацията, Фед позволява на рисковете за финансовата стабилност да се натрупат. Кинг от Citigroup го каза най-добре: „Всичко стана корелирано с реалната доходност, всичко е свързано с политиката на централната банка“. Де да беше признал това Фед в собствения си доклад.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

 

Източник: https://www.investor.bg/