След това е нужно да се прецени дали те са оптимистични, песимистични или приблизително правдоподобни
Цената на акцията е съкровищница от информация за очакванията на пазара относно бъдещите резултати на компанията. Инвеститорите, които правилно четат пазарните очаквания и предугаждат ревизиите, увеличават шансовете си за постигане на възвръщаемост над средната.
Много инвеститори вярват, че включват очакванията в решенията си, но малцина го правят щателно и категорично, пише за Financial Times Алфред Рапъпорт, професор в Kellogg School of Management, Илинойс.
Понякога е добре да се върнете към основите. Инвеститорите, които търсят възвръщаемост над пазарната, трябва да намерят акции със значителни разлики между цена и стойност. Проблемът е, че цената е известна, но стойността не е.
На ефективен пазар, където акциите отразяват цялата налична информация за перспективите на компанията, цената е равна на стойността. Икономистите, които провеждат експерименти в лаборатории, могат да определят стойността и след това да тестват връзката между цена и стойност. Тяхната работа разкрива, че цената и стойността могат да се слеят много бързо дори в случаите, когато всеки инвеститор има само частична информация.
Но проучванията също така показват, че цената и стойността могат да се различават значително, когато инвеститорите възприемат масово твърде бичи или твърде мечи оценки, което води до пристъпи на краен оптимизъм или песимизъм. Съществуват възможности за извънредна възвръщаемост.
Стойността е равна на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на компанията. Малко инвеститори не са съгласни с това на теория, но много са предпазливи спрямо аналитичните модели, които оценяват („дисконтират“) бъдещите парични потоци, защото ги намират за твърде спекулативни.
В резултат на това повечето пазарни специалисти използват някакво приближение на процеса по оценяване, като например съотношението цена/печалба. Често виждате анализатори да оценяват стойността, като прилагат кратно към прогнозираните печалби и го сравняват с цената.
Инвеститорите също така обичат да сравняват оценъчните съотношения на компаниите с тези на техните конкуренти, когато търсят най-обещаващите инвестиции. Всъщност психологическите изследвания показват, че хората са добри в определянето на относителната привлекателност на акциите. Проблемът е, че цената може да се различава от стойността при всички сравнявани акции.
И макар че съотношенията спестяват време, те не са ясни, тъй като съчетават ключовите двигатели на корпоративната стойност, като ръст на продажбите, марж на печалбата и инвестиционни нужди.
Друг начин за идентифициране на възможността е да попитате какво трябва да очаква един инвеститор от бъдещите парични потоци на компанията, за да оправдае цената на акциите й. Това наричам инвестиране, базирано на очаквания.
Прочутият икономист Джон Мейнард Кейнс признава важността на този подход, когато пише: „Действителните резултати от инвестиция за дълъг период от време много рядко съвпадат с първоначалните очаквания“. Инвестирането върху очаквания адресира опасенията относно прогнозата на дългосрочните парични потоци в дисконтиращите модели, гледа на света вероятностно и преодолява недостатъците на традиционния анализ, който използва съотношения на цената.
Процесът има три стъпки. Първата е да се разберат очакванията, вградени в цените. Това обръща традиционното прилагане на модел на дисконтираните парични потоци, като се започва от цената и след това се разпознаят очакванията на пазара за стойността на компанията. Тази стъпка е най-ефективна, когато инвеститорът остава отворен за това, което е калкулирано в цената.
Втората стъпка прилага стратегически и финансов анализ, за да се прецени дали очакванията са оптимистични, песимистични или приблизително правдоподобни. Стратегическият анализ включва разбиране на икономическия пейзаж, в който компанията оперира, оценка на привлекателността на индустрията и идентифициране на специфични за фирмата източници на конкурентно предимство.
Финансовият анализ изисква да се определи кой двигател на стойността е най-важен и да се разработи задълбочен сценариен анализ, за да се обхванат група потенциални резултати и вероятностите те да се случат. Тези сценарии произвеждат очакваната стойност на акцията – сумата от всеки резултат, умножен по вероятността за настъпването му.
Последната стъпка е да сравните очакваната стойност с цената на акцията и да вземете решение за покупка или продажба. Необходима е достатъчно голяма разлика между цената и очакваната стойност, за да се гарантира диапазон на сигурност.
Асуат Дамодаран, водещ авторитет по оценяването, нарича инвестирането, базирано на очакванията „толкова мощно, но и толкова очевидно“, че „сте склонен да си ударите главата и да се запитате защо не сте се сетили първо за него“. Подходът използва силата на модела на дисконтираните парични потоци, но без неговите капани и предоставя дисциплиниран начин за вземане на инвестиционни решения.
Източник: https://www.investor.bg/