Глобалната парична политика вероятно ще остане свръх щедра и през идната година, въпреки че централните банки се подготвят да редуцират извънредните парични стимули в подкрепа на икономиката на фона на настъпващата инфлация.
През седмицата Федералният резерв изрази готовност да започне да намалява покупките на облигации и на агентски дълг още през ноември. „Бенк ъф Инглънд“ намекна за първи път, че може да започне да повишава лихвените проценти още през тази година или в началото на следващата. Норвегия стана първата развита икономика, която увеличи лихвите. Бразилия, Парагвай, Унгария и Пакистан също качват кредитните разходи.
В условията на упорито настъпателна инфлация Организацията за икономическо сътрудничество и развитие повиши прогнозата си за ръста на потребителските цени в страните от Г-20 на 3.7% през 2021-а и 3.9% през 2022-а.
В продоволствените вериги има огромен недостиг на всичко – от полупроводници до коли и хранителни продукти, цените на енергията растат неконтролируемо, на някои трудови пазари вече се усеща липсата на опитни работници, а търсенето се увеличава след снемането на пандемичните карантини. В същия момент възстановяването в световен мащаб не е гарантирано, като на някои места се заговори дори за стагфлация (повишение на инфлацията и забавяне на растежа) заради разпространението на вариант „делта“ на COVID-19 и на все още големия брой неваксинирани, което затруднява задачата на централните банкери.
Налице са и сериозни различия.
„Бенк ъф Джъпен“ засега не дава признаци, че ще изтегля стимулите.
Народната банка на Китай инжектира във финансовата система най-краткосрочната за последните осем месеца ликвидност, за да успокои напрежението около имотния гигант „Чайна Евъргранд груп“, който изправи на нокти пазарите.
Мексико и Колумбия са готови да качат лихвите още през идната седмица, а Нова Зеландия и Южна Африка вероятно ще започнат да затягат паричната политика преди края на годината.
Европейската централна банка не е узряла за идеята да започне да ограничава покупките на активи по извънредната си противопандемична програма PEPP.
Турция пък тръгна срещу тренда и през седмицата понижи лихвите, макар и под натиска на правителството.
И дори Федералният резерв е съгласен да остави икономиката да работи известно време с по-висока от целевата си инфлация с надежда да свали безработицата и да върне на работа повече американци.
В крайна сметка, макар че някои централни банки се подготвят да „ударят спирачки“ на стимулите, а много развиващи се пазари вече качват лихвите, свръх щедрата парична политика в световен план ще се запази.
Икономисти на „Джей Пи Моргън Чейз“ пресмятат, че централните банки на развитите стопанства ще вкарат в балансите си нови активи за чисто 1.5 трлн. щ. долара през идната година, а лихвите в глобален план ще се повишат само с 11 базови пункта – до средно 1.48%, което е с около 80 базови точки под предпандемичното равнище.
Кумулативният ръст на лихвите в световен мащаб досега остава под предишните възходящи цикли, което означава, че мнозинството централни банки ще продължат да провеждат подкрепяща парична стратегия, смятат анализатори на „Ю Би Ес груп“.
А главният икономист на „Суис реиншуърънс“ в Цюрих посочва, че „политиките на централните банки остават на стероиди“.
Инвеститорите обаче променят тона заради опасения, че растящите цени, които доскоро омаловажаваха като преходни, вече изглеждат по-дългосрочни. Сред тях е и Мохамед Ел-Ериан – главният икономически консултант на „Алианц“, който прогнозира, че и други централни банки ще бъдат принудени да последват „Бенк ъф Инглънд“ и да приемат по-реалистични оценки за бъдещата инфлационна посока.
Според Джеймс Роситър – шеф на глобалната макростратегия на „ТД сикюритис“ – „каквото и да предприемат, централните банкери трябва да пипат много внимателно“. Защото съществуват доста рискове: да реагират преждевременно с прекалени мерки на временни инфлационни скокове; да забавят прекратяването на стимулите заради опасения за растежа докато стане късно; да започнат да качват лихвите точно когато правителствата затягат фискалната политика.
Източник: https://www.banker.bg/