Мариана Тодорова, футуролог, „Клуб Инвестор“, 25.09.2021
Човечеството ще трябва да се адаптира към изкуствения интелект и начина, по който работи. Това ще включва както съобразяване преки решенията, взети на базата на данни, засягащи личния и професионалния живот, така и личното здраве. Причината е, че тази технология все повече навлиза в живота на хората, но не е достатъчно развита, за да има собствено съзнание.
Това каза футурологът Мариана Тодорова в студиото на „Клуб Investor“, с водещ Ивайло Лаков.
„Няма област в нашия човешки живот, в която да няма проникване на изкуствен интелект“, каза Тодорова.
Един от основните проблеми според нея е схващането, че тази технология може и трябва да се развива без лимит. Има опасност обаче бъдещото развитие да размие представата за свободна воля, лично мнение и да „дехуманизира“ човешкия живот.
Тодорова е била част от работна група в ООН, която е работила над етическа рамка за развитието на изкуствения интелект. Нейно прието предложение е изрично да се посочва, когато информация, творба или обект е създадено от изкуствен интелект. Рамката обаче няма задължителен характер, а проблемите сякаш се задълбочават.
Все по-често кандидатурите за работа се преглеждат от софтуери, които заместват отделите за човешки ресурси, както и искания за кредити от банкови и други финансови институции. В Китай, където технологията за „наблюдение“ с лицево разпознаване вече е наложена, от поведението на отделен човек в ежедневието му, зависи например дали може да бъде вмятан за „благонадежден“ и дали децата му ще бъдат приети в детска градина, посочи Тодорова.
Заради липсата на начин изкуственият интелект да има еквивалент на човешкото съзнание, той ще се насочи все повече към събирането на данни и предаването им. Така всеки един обект в домовете на бъдещето ще събират различна информация за човешкото поведение и здраве. Огледалата ще могат да анализират човешкото изражение и да диагностицират до 240 заболявания, чашите ще измерват дъха и биохимичното съдържание на слюнката, сензори ще измерват движенията и скоростта им.
„Накрая цялата тази информация може да се изпраща до личните лекари или до софтуер за медицинска диагностика“, посочи Тодорова.
Цялото интервю гледайте във видеото.
Автор: Веселин Николов
Източник: bloombergtv.bg/