Подобни действия могат да изплашат пазара дори ако руският монополист доставя на своите дългосрочни клиенти
Статутът на Русия като надежден доставчик на газ за Европа е поставен под съмнение, пише Дейвид Шепърд за Financial Times.
Рекордните цени в Обединеното кралство и континентална Европа насочиха вниманието към намалените доставки на природен газ от Русия това лято, оставяйки мнозина да се питат дали Москва не е предизвикала умишлено недостига на пазара.
Според тази теория целта е да се повишат цените до такова ниво, че Германия да одобри политически спорния тръбопровод „Северен поток 2“, чието изграждане – вече завършено – беше подложено на американски санкции и опозиция от страна на държавите в Източна Европа.
В петък 40 членове на Европейския парламент, най-вече Полша и балтийските държави, призоваха за разследване на „Газпром“ – руският държавен монополист. Те искат да се установи дали действията на компанията стоят зад скока на цените, който сега заплашва с по-широки смущения в европейската индустрия.
„Газпром“ и неговите защитници казват, че това е преувеличено. Те посочват, че компанията е изпълнил всички свои дългосрочни договори за доставка. Не са били затваряни кранове. Някои държави в Европа, включително Германия, тази година дори са получили по-големи доставки от Русия от миналата.
Твърди се, че е русофобия да се обвинява компанията за това, което се превръща в световен проблем, след като цените на газа в Азия също се покачват, тъй като все повече страни се опитват да заменят поне част от въглищата в електроенергийния си микс с по-чистия природен газ. Европейският добив на газ също е спаднал рязко.
Критиците на „Газпром“ обаче контрират, че е необходима съвсем малка промяна в баланса между търсенето и предлагането на суровинните пазари, за да скочат или спаднат цените. Ключовата част от техния аргумент е, че доставките от Русия за Северозападна Европа тази година са били средно по-ниски, отколкото преди пандемията.
Освен това „Газпром“ многократно е отказвала да продава всякакви допълнителни количества на спот пазара чрез газопроводи, преминаващи през Украйна, която „Северен поток 2″ – течащ директно от Русия до Германия през Балтийско море – до голяма степен е предназначен да заобиколи.
След продължителната зима на 2020-21 г. наличностите в газохранилищата в Европа спаднаха до по-ниски нива от обичайното, така че търсенето на доставки от спотовия пазар за попълване на запасите беше по-високо. Но най-големият доставчик в Европа отказа да предостави този допълнителен газ.
С наближаването на зимата нивата на съхранение в Европа сега са доста под нормалното за този период на годината, което се превърна в основен двигател за скока в цените. Съществуват реални опасения, че в случай на продължителна или особено студена зима пазарът може да остане без газ.
Публичните изявления на „Газпром“ размътиха водата. Компанията призна, че запълва вътрешните складове с по-високи темпове, отколкото през предходните години, което предполага, че може да има по-малко газ за износ.
Но Алексей Милер, ръководителят на „Газпром“, заяви в петък, че компанията е в състояние да увеличи производството на газ и да осигури допълнителни доставки, ако е необходимо.
Говорител на руския президент Владимир Путин също заяви миналата седмица, че пускането на „Северен поток 2″ ще осигури повече газ, включително и на спот пазара.
Самият Путин разпали огъня, като каза, че „умниците“ от Европейската комисия са поне отчасти виновни, като настоя за „пазарно“ ценообразуване като част от усилията за увеличаване на конкуренцията при доставките на газ.
Но ако „Газпром“ е щастлива да прави спот продажби след като „Северен поток 2“ вече е в експлоатация, въпреки предпочитанието си към дългосрочните договори, имат ли основание хората да питат защо няма да го направи сега?
Критиците казват, че най-яркото доказателство, че „Газпром“ играе опасна игра с пазара, може да бъде намерено в данните за европейските газохранилища. Въпреки че общото количество е по-ниско от нормалното, европейските енергийни компании като цяло успяха да попълнят запасите в контролираните от тях съоръжения до разумно ниво.
По-голямата част от хранилищата в Европа, които не са запълнени, всъщност се контролират от самата „Газпром“.
Оставяйки собствените си складови бази в Европа на много ниски нива, „Газпром“ ефективно отказва да се самоснабдява и сигнализира на индустрията, че пазарът ще бъде затегнат. Подобни действия могат да изплашат пазара, дори ако компанията доставя на своите дългосрочни клиенти.
Ако „Газпром“ започне да запълва своите европейски хранилища сега, цените вероятно ще се стабилизират или отстъпят. Зимата се задава, но остава под въпрос дали с нея ще пристигне още руски газ.