Устремът да се влага кешът на кредитните пазари може би посява семената на следващата криза
Kамбаните за тревога бият, но чудно ли е, че никой не ги чува? Светът копнее за оптимизъм. Вижте колко радост донесе британската тийнейджърка, която спечели откритото първенство по тенис на САЩ, или интереса към гала вечерта на Метрополитън, която попадна на първите страници на големите вестници, пише Ерик Плат за Financial Times.
Дори на финансовите пазари показателят, който голяма част от американската общественост възприема за барометър за икономическото благосъстояние на страната – фондовият пазар на стойност 51 трлн. долара – бележи рекорд след рекорд. И все пак има основателна причина за тревога.
Ако може да се вярва на нарастващия призив от страна анализатори на Уолстрийт – а има убедителни аргументи, че това трябва да се случи – рисковете на едно място от финансовите пазари започват да се увеличават.
Тази година инвеститорите минават от една рискова сделка в друга, докато търсят места, където да позиционират парите си. Кредитирането е огромно, надувайки пазара на корпоративни облигации в САЩ до близо 11 трлн. долара – с повече от една десета над размера му в края на 2019 г., преди да започне пандемията Covid-19, според промишлената търговска организация Sifma. Но условията, при които тези фонд мениджъри се съгласиха да отпуснат заеми, бяха изключително лоши.
Агенциите за кредитен рейтинг вече предупреждават, че семената на следващата криза, или поне на следващия цикъл от дефолти, биват посявани днес. Особено силно ще страдат пазарите на облигации от неинвестиционен клас (джънк) и заеми с ливъридж. Това е мястото, от където по-рисковите компании взимат финансиране, а фирмите за непубличен капитал помагат за поглъщанията им.
Анализаторите от доставчика на кредитни рейтинги S&P Global предупредиха през септември, че нарастващите рискове на тези пазари означават, че инвеститорите трябва да искат по-подходяща цена за кредитиране. Но се оказва, че „в момента е вярно точно обратното“, твърдят анализаторите.
Coinbase, крипто борсата с неинвестиционна оценка, която се озова на мушка на регулаторите, например тази седмица емитира 10-годишна облигация с лихва от само 3,625%. Само преди три години правителството на САЩ плати едва с половин процентен пункт по-малко по свой дълг.
Изпълнителният директор на Avenue Capital Management Марк Ласри заяви на конференция наскоро, че неговата фирма отхвърля „стотици сделки“ поради убеждението, че през следващите години много кредитополучатели ще се сблъскат с проблеми.
„Има много глупаци, като мнозина правят огромни грешки“, споделя той. Тези глупаци се съгласиха на по-слаба защита, защото толкова много други инвеститори са готови да отпуснат заеми при нужда. Подемът при акциите и спадът в разходите по заемите направи финансовите условия в САЩ безпрецедентно разхлабени и лесни, сочи индекс, съставен от Goldman Sachs, който датира от 1982 г.
Анализаторите от рейтинговата агенция Moody’s изчислиха наскоро, че липсата на гаранции за инвеститорите ще накара фондовете за непубличен капитал, които използват пазарите на джънк облигации и заеми с ливъридж, да си изплащат големи дивиденти, за да възстановят парите, които харчат за закупуване на компании.
А непубличният капитал със сигурност е активен. Според Refinitiv изкупуванията с ливъридж вече са достигнали рекордно високо ниво, надминавайки рекорда от 2007 г.
Тук се крие проблем. Анализът на Moody за корпоративното представяне по време на пандемията показва, че компаниите, финансирани с непубличен капитал, са изпадали в дефолт по-често от средната фирма с облигации от неинвестиционен клас. С изключение на нефтения и газов сектор 5,2% от американските компании с джънк рейтинг са изпаднали в дефолт между 2020 и 2021 г. За компаниите, собственост на фирми за непубличен капитал, тази цифра е 8,4%.
Така че защо да давате заеми на толкова ниски лихви, когато инвеститорите знаят как в крайна сметка ще се развие цикълът на дефолти? В предстоящ доклад в Journal of Portfolio Management професорът от Нюйоркския университет Едуърд Алтман и преподавателят от Станфордския университет Майк Хармън твърдят, че инвеститорите отпускат заеми въз основа на „агресивни и силно оптимистични” очаквания.
„Чрез излагане на набор от възможни резултати в бичия край на кривата на вероятностите инвеститорите изглежда правят залог, който е силно асиметричен спрямо обратната страна“, пишат те.
С прости думи: през следващите години тези инвеститори може да отчетат загуби. По време на финансовата криза банките на Уолстрийт бяха ударени от големи обезценки на кредитните портфейли. Но сега по-голямата част от това кредитиране се извършва от кредитни фондове от името на пенсионни схеми, фондации и обикновени инвеститори. Системата може да не се разпадне, но пенсионните спестявания могат да бъдат засегнати.
Опасявайки се от рисковете, когато финансовият свят изглежда толкова розов, някои мениджъри на фондове прибират парите от масата в търсене на по-сигурни залози.
Това може да не е подходът, който е добър в краткосрочен план – особено когато възвръщаемостта от кредитиране на компании с нисък рейтинг изглежда толкова привлекателна в сравнение с всичко друго, което се предлага. Но ако научихме нещо от червения килим на Мет, то е, че не всички залози се изплащат.
По статията работиха: Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
Източник: https://www.investor.bg/