Количеството корпоративни облигации, с които инвеститорите могат да търгуват в Европа, е паднало за първи път от 2005-а. Което означава ограничаване на ликвидността на кредитните пазари и усложняване на оценката на риска.
Въпреки увеличението на корпоративните дългови емисии на компаниите извън финансовия сектор с висок рейтинг, инвестиционният пул от еврооблигации на практика е намалял с 21 млрд. евро. Това, според изчисленията на агенция „Блумбърг“, се дължи на обратните изкупувания на книжа, на предстоящите падежи и на дълговите покупки на Европейската централна банка. Проблемът вече е налице на европейския пазар на държавен правителствен дълг, където доминиращата позиция на ЕЦБ заглажда колебанията, понижава търгуваните обеми и „източва“ инвеститорите – феномен, добил известност като „японизация“.
„Процесът достига до точка, в която кредитният пазар е на прага на разпад“, коментира Джеймс Воукинс – шеф на поделението за кредитни продукти с инвестиционна оценка на „Авива инвестърс“. И обяснява, че тържището няма да функционира с необходимата ликвидност и това ще е сериозен проблем през идната година, ако тази тенденция продължи“.
Така нареченото отрицателно нетно предлагане е резултат от продължаващите стимули на централната банка точно когато компаниите имат ограничени нужди от финансиране след дълговия „гуляй“ от 2020-а.
Фирмите в еврозоната увеличиха кешовите си резерви по време на пандемията и в момента притежават рекордно големи депозити в банките. Брутното предлагане на еврооблигации на фирми извън финансовия сектор е паднало с 42% на годишна база, сочат данни, събрани от „Блумбърг“.
ЕЦБ реши в средата на месеца да забави темповете на покупки на активи по извънредната си противопандемична програма PEPP, но големият обем на „кредитно пазаруване“ става по друга схема, известна като CSPP (програма за покупки в корпоративния сектор), която е в сила от 2016-а.
Отрицателното салдо на нетните емисии в еврозоната вероятно ще се запази и през есента заради покупките на ЕЦБ, въпреки очакваните емисии за брутно 32 млрд. евро през септември.
Примерът на Япония
Типичен пример за ограничения на свободно търгуваните дългови емисии е японският пазар на правителствени облигации. Там недостигът на ликвидност е толкова екстремен, че през един ден от август не е била осъществена нито една сделка, въпреки че е бил проведен аукцион за ДЦК.
В Европа все още има надежда за подем на предлагането, защото продажбите на дългосрочни книжа вероятно ще се увеличат след като компаниите изразходят кешовите наличности.
Поне засега отрицателното предлагане улеснява инвеститорите с обилен кеш да абсорбират новите емисии и помага за поддържането на рисковите премии на корпоративния дълг в близост до най-ниските в историята равнища. Спредовете са в размер на около 83 базови пункта – стойност, която почти не се е променила от средата на април, според индекса на агенция „Блумбърг“.
Ожесточената конкуренция за облигации означава, че портфейлните мениджъри или ще трябва да купуват каквото намерят на каквато и да било цена, или рискуват да останат претъпкани с пари в наличност, коментират анализатори.
Източник: https://www.banker.bg/