Историята сочи, че подобряването на бъдещата работа изисква повече от осигуряване на гъвкавост на работодателите
На 9 ноември 1830 г. стотина земеделски работници пристигнаха във ферма в Кент в южна Англия и унищожиха вършачка с триони и брадви. В Бърнъм Оувъри, Норфък работници унищожиха друга машина, крещейки: „Това пречи на честния човек да получи работа“. Страната беше в разгара на Суинг бунтовете, при които селскостопански работници разбиваха вършачките, изгаряха хамбари, изпращаха заплашителни писма до фермерите и искаха по-високи заплати. Докъм края на ноември, пишат историците Ерик Хобсбаум и Джордж Руде, „почти цяла Южна Англия беше в пламъци“, пише Сара О’Конър за Financial Times.
Работниците са реагирали на трансформациите в света на труда, които са ги докарали до отчаяние. Новите вършачни машини са изисквали 5-10 пъти по-малко труд, измествайки много работници, които обикновено са разчитали на ръчните вършачки за препитание. Заетостта в селското стопанство станала по-нередовна и несигурна. „По-евтино е да се наемат работници за деня, отколкото да се поддържат слуги в къщата, особено когато те винаги се изпращат у дома в дъждовни дни“, пише един съвременник на събитията.
Сега сме в друг момент от историята, при който работата става все по-несигурна, поне за някои. Миналата година шофьорите на Amazon Flex окачваха смартфоните си на дървета извън пиаците в очевиден опит да се опитат да спечелят предимство за части от секундата, тъй като поръчките за доставка отиваха към най-близкостоящите. В някои ферми в Шотландия берачите на малини бяха изпращани в караваните си без надница, когато вали или производителността спада твърде много.
Идеята за универсален базов доход (УБД) – политика, при която държавата плаща на всеки месечна сума без условия – често се предлага като решение на тези проблеми. Ако технологиите ще направят работата по-оскъдна, непредсказуема или несигурна, казват защитниците, трябва да дадем на хората базово ниво на доход, което е независимо от пазара на труда. В противен случай те биха могли да се окажат също толкова ядосани и отчаяни като разбивачите на машини от 1830-те.
Но УБД не само ще бъде отговор на променящия се трудов пазар, но и ще го оформи по трудни за предвиждане начини.
В случая със Суинг бунтовете някои историци твърдят, че иначе добронамерената система за социално подпомагане всъщност е изострила тежкото положение на земеделските работници. В средата на 1790-те години магистрати в Спийнхамлънд, Бъркшър са взели решение за местна система на помощи за бедните, която да допълни заплатите на нископлатените до минимален доход, обвързан с цената на хляба. Системата се разпространила, но според икономическия историк Карл Поланий тя е била илюзия, защото насърчавала фермерите да плащат по-ниски заплати, знаейки, че публичните средства ще компенсират разликата. Когато цената за тази системата скочила, щедростта й била силно орязана. „Правото на живот“ в крайна сметка съсипа хората, на които уж трябваше да помогне“, пише той.
Важно е да се подчертае, че това не е единствената версия на историята. Други историци оспорват идеята, че системата Спийнхамлънд е обеднила хората. Те казват, че системата на помощи за бедните, която варирала значително между енориите, е била по-скоро недостатъчно средство за решаване проблемите на епохата, а не причина за тях.
Независимо от това, си струва да се обмисли как работодателите днес биха реагирали на въвеждането на УБД. Знаем, че работодателите реагират на промените в социалната система. Един академичен анализ сочи, че „данъчният кредит за работещите семейства в Обединеното кралство“, въведен през 1999 г., е накарал работодателите да намалят донякъде заплатите за получателите на добавката с ефект на преливане върху тези, които не са я получавали.
Ако УБД освободи работодателите от идеята, че дадена работа трябва да бъде нещо, от което човек да може да живее, това може да улесни наемането на хора за по-малко часове на случаен принцип. Кампаниите за „заплата за препитание“ и „достатъчно работни часове“ може да загубят инерция. Дори минималните заплати могат да бъдат подложени на философски атаки. Може да твърдите, че няма да е лошо, ако се даде по-голяма гъвкавост на работодателите, след като хората все така ще имат сигурност за доходите си. Но променливият доход не е единственият проблем на несигурната работа: той също влияе върху способността ви да организирате грижите за децата, да планирате живота си извън работата и да поддържате взаимоотношения.
От друга страна, поддръжниците на УБД твърдят, че той може да има съвсем друг ефект. Хората, които ще разчитат на солиден доход, биха могли да напуснат работа, която е зле платена или не се вписва в живота им. Работодателите ще бъдат принудени да се конкурират за персонал, като предлагат атрактивно заплащане и условия.
Кой от тези сценарии би бил по-вероятен, ще зависи от щедростта на УБД и от макроикономическия контекст, в който той работи. За съжаление пилотни схеми като тази във Финландия не могат да ни помогнат много относно този въпрос, тъй като са твърде малки, за да повлияят на поведението на работодателите.
Междувременно има и други неща, които можем да направим, за да подобрим бъдещето на работата. Първата стъпка трябва да бъде признаването, че не всеки проблем е резултат от технологични промени. Берачите на малини, които се пращани обратно в своите каравани без заплащане, когато берат твърде бавно, например, не са жертви на алгоритъм или машина. Фермерите се отнасят с тях по този начин, защото законът го позволява.
УБД заслужава повече дискусии. Но съществува опасност несигурността на работното място да се възприеме като неизбежност, към която трябва да се адаптираме, докато в някои случаи тя е просто регулаторен провал, на който трябва да реагираме.
По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
Източник: https://www.investor.bg/