Снимка: Bloomberg
Китай не е онзи глобален мотор, който беше след финансовата криза през 2008 г.
Беше неизбежно темповете на глобалното възстановяване от коронавирусната пандемия да се забавят. Отварянето на икономиката често може да се случи на етапи, но става само веднъж. Внезапният изблик на растеж, който следва възобновяването на икономическата активност след локдауните, не може да се повтори и облекчаването на по-малко строгите ограничения няма да доведе до същия вид тласък. Но скорошното снижаване на някои ключови данни е проблем. То не само отразява разпространението на по-заразния делта вариант и притесненията за веригата на доставки, но и забавянето в Китай, пише Financial Times в редакционен коментар.
Бързият растеж на индустриализиращия се Китай, подкрепен от правителствените стимули, помогна на световната икономика да се възстанови от финансовата криза през 2008 г. Миналата година силният отскок в промишленото производство на страната я превърна в една от малкото, регистрирали положителен растеж през 2020 г. Сега обаче има признаци, че възстановяването ѝ губи инерция. Това се дължи отчасти на повторната поява на дългогодишни притеснения относно нивата на потребителския и корпоративния дълг, както и на променящите се приоритети на управляващата комунистическа партия.
Индексът на мениджърите по доставките в промишлеността Caixin, един от най-внимателно наблюдаваните независими показатели за силата на (според някои мерки) най-голямата икономика в света, отчете свиване. То е първото от април 2020 г., когато големи части от света влязоха в локдаун, за да се справят с пандемията.
Отчасти забавянето на активността отразява същите фактори, възпрепятстващи възстановяването на други места. Разпространението на делта варианта вкара много части на Китай в локдаун, а правителството отново въведе регионални ограничения за пътуване. Проблемите с веригата на доставки също пречат на производителите да отговарят на по-големите поръчки толкова бързо, колкото биха искали. Недостигът на полупроводници и транспортни контейнери се съчета с огнището на Covid във Виетнам, самият той промишлена фабрика, което ограничи индустриалното производство.
В САЩ делта вариантът по подобен начин доведе до по-бавен растеж, след като нарастващият брой заразени намали апетита на потребителите да харчат. В Европа проблемите с веригата на доставки допринесоха за нарастващата инфлация. Темпът на ръст на цените в еврозоната достигна най-високото си ниво от десетилетие през август (3% на годишна база – бел. прев.) Отчасти това се дължи на „базови ефекти“, тъй като цените сега се сравняват с необичайно ниските нива преди година, но производителите са затруднени и от подобен недостиг като техните колеги в Китай.
В Китай обаче е налице допълнителна загриженост относно дълга и потенциалния край на продължителния жилищен бум в страната. Разработчикът на имоти Evergrande, най-задлъжнелият китайски строител, предупреди, че е на ръба на дефолта. Разработчиците из цялата страна сега са изправени пред по-високи разходи за лихви. Отчасти това е планираният резултат от миналогодишните действия на комунистическата партия за намаляване на зависимостта на икономиката от недвижимите имоти и ограничаване използването на дълг от разработчиците.
Като цяло китайското правителство не дава приоритет на растежа, както преди, а се опитва да овладее необуздания капитализъм, независимо дали става въпрос за силата на големите технологични компании, или за нарастващото икономическо неравенство. Това може да е разбираемо – забавянето на производството на алуминий беше отдадено на решимостта на правителството да намали замърсяването – но то ще означава, че страната не е двигателят на глобалния растеж, какъвто беше след финансовата криза през 2008 г. Този път останалият свят ще трябва да намери други двигатели, които да задвижат възстановяването.
Източник: https://www.investor.bg/